Знаеше отпреди старата селска къща, разположена в гората съвсем близо до Дарингам Хол. Години наред беше необитаема и съответно вече порутена — докато Едгар не я ремонтира основно и не превърна занемарения имот в истинско бижу. Новите прозорци и врати и новият покрив освежиха старата къща и пристройката. Едгар бе оформил наново и запустялата градина и постигна идеална симетрия, която създаваше впечатление за красота и уют.
Единствено усамотеното местоположение на имота смущаваше Тили. Тя се чувстваше добре в центъра на селото и не си представяше да живее толкова далече. Но може би именно това бе привлякло Едгар: че тук нямаше какво да разсейва дъщеря му и той можеше да я контролира по-изкъсо. Само дето тактиката очевидно не бе дала очаквания резултат, рече си с крива усмивка Тили, паркира колата си до ягуара на Едгар и слезе от нея.
Той вече я чакаше пред отворената входна врата. Беше на петдесет и осем, но заради посребрените си слепоочия и полуоплешивялата си глава на пръв поглед изглеждаше по-възрастен. Едва наскоро бе споделил с Тили, че това го притеснява. От известно време се бореше с наченките на корем, и то успешно, и сега бе значително по-строен, отколкото преди половин година.
— Тили! — Както всеки път, я посрещна с широка усмивка и целувка по бузата. В погледа му обаче се четеше неприкрита тревога. — Много ти благодаря, че дойде толкова бързо! Наистина не зная как да постъпя.
— Джаз още ли е в стаята си? — поинтересува се тя, докато Едгар й помагаше да съблече палтото си.
Той кимна.
— От обед. Понякога е такъв дяволски инат. Но може би ти ще я придумаш.
В гласа му прозвуча надежда, въпреки че вътре в себе си Тили се съмняваше, че ще постигне някакъв резултат. Е, да, беше дипломирана възпитателка и дълго време бе работила с деца, обаче дори тя удряше на камък при седемнадесетгодишната Джаз. След кратка фаза на подобрение през последните месеци момичето с лилавата коса пак се беше свило в черупката си и постоянно изглеждаше потиснато, но не искаше да сподели какво го тормози. Всъщност вече почти не говореше, поне не и с Едгар — и все по-рядко с Тили.
— Добре, хайде да пробваме — каза Тили и тръгна към горния етаж.
Беше идвала много пъти и познаваше пътя. Лакираната в бяло врата беше заключена. Едгар напразно раздруса топката.
— Джаз? Миличка, моля те, отвори! Тили е тук… иска да поговори с теб.
От стаята не долетя отговор, затова Тили също направи опит.
— Аз съм, пиленце. Ще ме пуснеш ли да вляза?
Зад вратата бе все така тихо и колкото и да напрягаше слух, Тили не чу нищо. Нито шумолене, нито стъпки. Абсолютно нищо. Смръщила вежди, направи втори опит да провокира реакцията на момичето — без резултат.
— Сигурен ли си, че е вътре?
Едгар кимна.
— Във всеки случай не е излизала. А вратата се заключва само отвътре.
Тили се замисли.
— Откога, викаш, не отговаря?
Едгар се поколеба за миг.
— Откакто приказвах с теб. След това ни звук, ни стон.
— Хм. — Тили извади мобилния си телефон и избра номера на Джаз. Зад вратата не се чу звън. За момиче, кажи-речи сраснало се със смартфона си, това можеше да означава само едно. — Мисля, че е офейкала.
— Какво? — Едгар беше видимо объркан. — Но как е успяла да излезе? Нали почти през цялото време бях тук.
— Евентуално по шпалирите с рози? — предположи Тили и забеляза, че Едгар пребледня. После той пак сграбчи топката на вратата и силно я раздруса.
— Джаз? Джаз? Там ли си? Ако не отговориш веднага, ще разбия вратата!
И двамата нададоха ухо. След като и този път не последва отговор, Едгар изпълни заканата си и с цялата си тежест напъна вратата. При втората засилка успя и дървото се разцепи, ключалката изхвърча, а той залитна от инерцията и влезе в стаята на Джаз. Както се опасяваше Тили, прозорецът зееше и от Джаз нямаше и следа.
Едгар се приближи до прозореца и погледна надолу. Тили застана до него и видяното потвърди предположението й: единият шпалир стигаше до под перваза. Розата, която се катереше нагоре по него, все още не беше особено голяма, затова дори не беше се наложило Джаз да се сражава с бодли и клонки, за да се спусне по решетката.
— Наистина я няма! — Едгар сякаш не можеше да го побере в ума си. — Трябва да се обадя в полицията, да я обявят за издирване — продължи възбудено и извади мобилния телефон от джоба на ризата си. Тили обаче сложи ръка на рамото му.