— Едгар, недей. Първо се успокой — каза кротко. — Джаз сигурно е отишла у приятелка. А ако е паникьосана заради това, че я викат в полицията, положително не е най-добрата идея да пратиш по следите й цял отряд полицаи. По-добре изчакай. Няма начин да не се появи сама.
Едгар я изгледа скептично.
— Мислиш ли?
Тили кимна.
— Ще се върне, сто на сто. Нали винаги досега е правила така.
Въпреки това Едгар се бореше със себе си.
— Ами ако не се върне?
— Дай й шанс — рече Тили. — Почти на осемнадесет е. В противен случай само ще я настроиш още повече срещу теб. Може би просто се нуждае от малко време.
Едгар въздъхна дълбоко и посърна.
— Може и да си права.
— Не — възрази с усмивка Тили, — категорично съм права.
Той кимна унило и слезе с нея по стълбите.
— Искаш ли да пийнеш нещо? — запита я, но тя отказа.
Трябваше още веднъж да премисли разговора си с Питър и предпочиташе да прекара остатъка от вечерта сама.
— Тук е много хубаво — похвали Едгар, както при всяко идване. Беше превърнал и вътрешността на къщата в бижу: помещенията бяха светли и уютни, а прекрасните рустикални мебели биха изглеждали добре и в къщичката й в Салтърс Енд. И беше винаги разтребено, за разлика от апартамента на Питър. Въпреки всичко при Питър й харесваше повече, отколкото тук…
— Тили, искам да те попитам още нещо, преди да си тръгнеш. — С тези думи Едгар я изтръгна от мислите й. Прокашля се продължително, явно търсейки подходящите думи. — Оценявам високо, че винаги намираш време да ми помагаш за Джаз. Затова бих искал да ти се реванширам.
— Няма нужда — увери го с усмивка Тили.
— Не, държа да го направя — настоя той. — В Кромър открих приятно заведение, в което всяка събота има танци. Има и много добър бюфет, а групата свири цяла вечер на живо. Помислих си… — Посегна към ръката й и си пое дълбоко дъх. — Помислих си, че може да отидем заедно.
Тили се вторачи в него. Танци, о, да, много й се танцуваше. Отдавна си мечтаеше за това. Даже имаше хубав тоалет, истинска бална рокля, която си беше купила навремето за летния бал в Дарингам Хол. През последните години обаче не беше ходила там, защото трябваше да работи, а друг случай да я облече така и не се появи. Надяваше се един ден и това да стане, в представите й обаче мъжът, в чиито обятия се плъзгаше по дансинга, не беше Едгар. Доскоро мечтаният принц дори нямаше лице. Не беше нищо повече от красива химера, в която тя диреше убежище от тежкия и самотен делник. Ала вече знаеше как изглежда принцът: с кестенява, неизменно леко разрошена коса и небрежно облекло. А усмивката, която показваше твърде рядко, бе направо неустоима…
— Тили? — Едгар чакаше отговора й. — Искаш ли?
В очите му се таеше надежда и Тили осъзна, че окончателно са достигнали момента, от който тя се боеше от известно време. Момента, в който се налагаше да поговорят за чувствата си, понеже Едгар определено изпитваше към нея повече, отколкото тя към него.
— Едгар, аз… — Тили сви рамене и дръпна ръката си от неговата. — Мисля, че идеята не е добра.
Видя как пламъчето в очите му угасна и погледът му се помрачи.
— Защо?
Тили си пое дълбоко дъх. Не й беше лесно да каже истината, но трябваше.
— Едгар, ти значиш много за мен и аз те ценя като добър приятел. Но между нас не може да има нищо повече. Разбираш ли?
Настъпи неприятна тишина, а по лицето на Едгар се редуваха различни емоции. Първо — разочарование. После срам от нейния отказ. А накрая гняв. Страните му се зачервиха и той поклати глава.
— Заради американеца, нали? Влюбена си в тоя тип!
Тили се втренчи в него, почувства се като хваната на местопрестъплението. Едгар знаеше за телефонните й разговори с Питър. Спомена му, защото веднъж я помоли да работи в неделя вечер, а тя отказа. След това на няколко пъти я пита дали все още поддържа контакта с Питър и Тили потвърждаваше лаконично, нищо повече. С никого не бе споделяла за чувствата си към Питър и беше сигурна, че никой не подозираше за тях. Но може би Едгар я наблюдаваше по-внимателно от другите. Или чисто и просто бе налучкал, понеже взаимоотношенията й с Питър не му се нравеха. Във всеки случай й стана много неприятно.
— Не мисля, че имам желание да обсъждам това с теб — заяви малко резервирано и се обърна към входната врата, обаче Едгар я задържа.
— Защо, Тили? Какво толкова може да ти предложи? — Думите буквално изригнаха от устата му. — Той е далеч оттук, в Америка. И със сигурност няма да дойде пак. Най-много на гости, но връзката ви няма бъдеще!
Тили се отдръпна от него и му хвърли хладен поглед, който трябваше да прикрие бурята в душата й.