— Не можеш да ме спреш, Питър, каквото и да кажеш — отговори на приятеля си и не наведе очи пред неодобрителния му поглед. — Ще го направя.
— Но нямаш право да ме изоставиш! — възнегодува Питър и Бен долови паниката в гласа му. — Без теб няма да се справя.
Този аргумент не мина пред Бен.
— Не е вярно. Сключеният договор със Станфорд доказва, че се справяш много добре. А ако предпочиташ да имаш партньор, просто си избери човек и го качи на борда. Не зависиш от мен.
Бен съзнаваше колко безсърдечно беше да поставя приятеля си пред свършен факт. Но не беше от хората, които увъртат. Пък и в случая това беше направо изключено.
— Подозирах го. — Питър изкара въздуха от дробовете си, което прозвуча като стон. Безнадежден стон, понеже познаваше Бен по-добре от всички и беше наясно кога говори сериозно. — Обясни ми, Бен, защо поемаш такъв риск?
Бен повдигна рамене, защото не беше сигурен дали Питър ще разбере подбудите му. А те бяха съвсем прости.
— Понеже искам да разбера дали ще успея.
Припомни си завчерашния следобед, когато потегли от летището за Дарингам Хол — обратно при Кейт, която нямаше сили да напусне. Нямаше представа защо с нея всичко бе по-различно, отколкото с другите жени в живота му, ала мисълта, че няма да я види повече, бе направо непоносима. Искаше да бъде с нея и в главата му първоначално се въртеше само едно място: Ню Йорк.
Но когато, окъпан от позлатата на следобедното слънце, застана пред конюшнята на Дарингам Хол и притисна Кейт в обятията си, си даде сметка, че тя не може да изостави с лека ръка живота си в Англия. И внезапно усети, че и той се чувства така. Ето защо сам отговори на въпроса си дали наистина трябва да вложи цялото си състояние, за да запази замъка. Призна си, че всъщност е искал не да замине, както бе твърдял разпалено през цялото време, а да остане и да приеме предизвикателството, което изглеждаше неизпълнимо.
Може би нямаше да успее да спаси Дарингам Хол, но усилието си заслужаваше. Е, да, рискуваше състоянието си, но никога не бе отдавал особено значение на парите. Чисто и просто искаше да изпита още веднъж тръпката, както навремето, когато заедно с Питър основа фирмата без никакъв начален капитал, само с една гола идея и много ентусиазъм. Искаше да разбере дали пак е способен да постигне нещо подобно. А и да докаже на самия себе си и на Камдънови, че безспорно е един от тях и заслужава да носи титлата, която му се полага след смъртта на дядо му. Че ще бъде достоен баронет на Дарингам Хол.
Спомни си отчаяното лице на Ралф при последната им среща. Поеми грижата, Бен. Моля те. Беше поръчение и макар че дълго бе отказвал да приеме този факт, Бен не можеше просто така да пренебрегне последната воля на баща си.
— Освен това обещах на Ралф. — При тези думи сви рамене. — Искам да се пробвам в семейния бизнес.
Не му беше лесно да го признае и всъщност очакваше, че Питър, който нямаше кой знае какво желание да създаде семейство, ще изсумти презрително. Питър обаче само го погледна изпитателно и за частица от секундата в очите му проблесна съпричастност, която почти веднага бе изтласкана от скептицизъм.
— И как си представяш всичко това? Как ще стане на практика?
Бен изкара въздуха от дробовете си.
— Нали вече ти обясних. Ще ти продам дяла си във фирмата — то се знае, на коректна цена. В добавка колкото се може по-бързо ще се отърва от жилището — с това ще се заеме брокер на недвижими имоти. С парите ще изплатя банковия кредит на Камдънови, а те в замяна ще ми припишат имението.
— И какво ще го правиш? — запита ядосано Питър. — Боже мой, Бен, та то е пред разруха!
— Именно! Но възнамерявам да го санирам и вече знам как. — Планът бе съзрял в съзнанието му, когато научи за плачевното финансово състояние на имението. Само че му отне малко повече време, докато признае пред себе си желанието да го осъществи лично. — Налага се известно преструктуриране, но определено виждам потенциал.
Питър повдигна вежди.
— И Камдънови се съгласиха?
— Нямат друг избор. Ако не поема стопанисването на Дарингам Хол, банката ще го продаде на търг. — Бен сви рамене. — Според мен съм по-добрата алтернатива пред тази да го дадат на чужд човек.
— Бен, това не е алтернатива, а безумие — възрази Питър. — Каниш се да санираш тази порутина, отгоре на това и паметник на културата? И как по-точно? Че тя е шибана каца без дъно. — И презрително изпръхтя. — Боже мой, Бен, опомни се! Ти не си земевладелец, а бизнесмен и последното, от което имаш нужда, е нова беля на главата. Начинанието ще претърпи неуспех и на финала ще се окажеш с празни ръце.