— Както вече споменах, Едгар: взаимоотношенията ми с Питър не те засягат.
И енергично излезе от къщата. Този път Едгар не я спря, обаче я сподири. Сега, когато най-сетне се бе преборил със себе си и бе разкрил чувствата си към нея, явно не бе съгласен да сложи кръст на тази тема.
— Той не те заслужава, Тили! — избухна той. — Ти си страхотна жена и имаш нужда от мъж, който умее да те цени. Някой, който да е винаги с теб. Всеки ден. Някой, който сега е тук. — Страните му пламнаха и Едгар направи още една крачка към нея. — Тили, харесвам те и знам, че мога да те направя щастлива. Просто ми дай шанс, вместо да страдаш по този американец. Това няма да доведе доникъде. Защо не го виждаш?
Вече беше съвсем близо до нея, толкова близо, че би могъл да я вземе в прегръдките си, и за частица от секундата Тили видя в очите му, че наистина се изкушава да го стори. После обаче отпусна рамене и отстъпи назад, явно стреснат от държането си.
— Съжалявам, не исках да те притеснявам. Аз…
— Мисля, че е най-добре да си вървя — прекъсна го Тили.
Толкова се уплаши от изблика му, че дори не изпита гняв. Без да продума, се запъти към колата си. Докато завиваше по алеята, с крайчеца на окото си мярна, че Едгар още е пред вратата, но не се обърна повече на излизане от имота. Естествено, знаеше, че не е правилно да бяга така от ситуацията. Все пак работеше за Едгар и нямаше начин да страни от него. Така че при всички положения трябваше да се изяснят. В момента обаче усещаше, че просто не е в състояние да го направи, затова даде газ и излезе на шосето.
Беше близко до ума, рече си умърлушено. Все някога трябваше да се стигне дотам, в края на краищата от месеци беше наясно, че Едгар изпитва към нея повече от приятелски чувства. Просто игнорираше опитите му за сближаване и все се надяваше да не отиде по-надалеч — което бе доста наивно от нейна страна. Но пък и напоследък нямаше почти никакво време да умува за чувствата на Едгар, понеже в главата й и най-вече в сърцето й имаше място единствено за Питър.
Питър, според когото можела да обяснява добре.
Тили изкриви устни и се помъчи да не обръща внимание на болката, която я прониза при спомена за последния им разговор. Налагаше се обаче да погледне фактите в очите, колкото и да я беше шокирало любовното признание на Едгар — но дали той наистина грешеше? Дали пък тя действително не преследваше мечта, която нямаше да се сбъдне?
Той е далеч оттук, в Америка. И със сигурност няма да дойде пак.
Тили въздъхна. Може би трябваше най-сетне да престане да се надява на нещо, което никога нямаше да се случи.
Включи мигача и зави по шосето, което минаваше покрай Дарингам Хол и водеше за Салтърс Енд. Оттук не се виждаше замъкът, само стопанските постройки, които бяха отвъд нивите. Тили хвърли един поглед натам, както винаги на минаване по шосето — и от ужас едва не вкара колата в канавката. С все сила настъпи педала на спирачката и се вторачи през прозореца.
— Боже мой! — промълви, за миг неспособна да реагира от шока. После грабна чантата си от седалката до нея и с разтреперани пръсти затърси мобилния си телефон.
7
Бен издиша дълбоко, плъзгайки поглед по плажа на Уелс некст дъ сий, и Кейт неволно се засмя.
Беше почти сигурна, че тук ще му хареса. Миналата есен бяха посетили крайморското градче, но тогава бе твърде студено и ветровито за разходка на открито. Сега обаче топлото късно слънце огряваше широкия бял плаж и къпеше в светлина разноцветните наколни къщички, които обрамчваха дюната. Лекият бриз довяваше до тях соления въздух, а чайките надаваха копнежни крясъци над водите на Северно море, което при прилива в момента бе съвсем близо. Гледката беше зашеметяваща и Кейт почувства как в гърдите й се надигна гордост от родината. Плажовете на Източна Англия бяха сред най-красивите в цялата страна и във вечери като днешната човек имаше възможност да се увери в това.
— Е? Прекалено много ли ти обещах?
— Не. — Бен я прегърна през рамо и я притисна към себе си, целуна я по косата. — Ти никога не обещаваш прекалено много.
Сърцето й се разтуптя от думите му. Бяха изречени нежно, ала донякъде й прозвучаха и така, сякаш той не можеше да каже същото за себе си. Или просто си въобразяваше?
— За коя точно къща става въпрос? — попита Бен и Кейт посочи светлосиня къщичка с бели прозорци и бял покрив в самия край на дългата редица.
Камдънови притежаваха къщичката от дълги години, навремето я бяха купили изгодно, докато днес и най-обикновените модели струваха цяло състояние.