Кейт се качи по стъпалата и отключи. Бен я последва с донесената кошница и двамата разчистиха пейката и изтупаха възглавниците за сядане на тясната веранда.
— Имам чувството, че плажът е само наш — отбеляза Бен.
Наблизо наистина се виждаха съвсем малко хора. Беше средата на април и сезонът още не бе започнал, а редките излетници, които се бяха насладили на слънчевата събота край морето, вече отиваха към паркинга зад дюните. Само неколцина все още вървяха по крайбрежната ивица, най-често в компанията на кучетата си, които лудуваха в пясъка.
— Това беше целта на цялата акция — рече доволно Кейт и извади от кошницата бутилка охладено пенливо вино от избата на Дарингам Хол.
Освен нея бяха донесли две подходящи чаши, както и купи с различни вкуснотии от Меган — в края на краищата нали излетът трябваше да бъде перфектен!
— Исках най-накрая да останем за малко на спокойствие. Ти наистина заслужаваш да прекараш една свободна вечер.
Подаде бутилката на Бен и той я отвори с гръм. Сетне напълни чашите и двамата вдигнаха наздравица, седнали на удобната пейка.
— За теб и хубавите ти идеи!
Бен прегърна Кейт, а тя склони глава на рамото му. Миг-два останаха така, безмълвно съзерцавайки прекрасната гледка.
— През лятото трябва да даваме къщата под наем на туристи — рече замислено Бен по някое време.
Кейт се усмихна дяволито.
— Преди години баща ти имаше същата идея, но лейди Илайза не искаше и да чуе за това. Къщата е на семейството и на никого другиго, така отсече и въпросът приключи.
Бен повдигна едната си вежда.
— Е, за щастие вече не се налага да я питам — каза после.
— Според мен старата вещица е нямала грам представа колко поглъща месечната поддръжка на такава къща. Нищо чудно, че баща ми се е сблъсквал с подобни трудности.
Кейт преглътна. Напоследък Бен често говореше за Ралф, и то със съпричастие. Вече нямаше и следа от омразата, която изпитваше към баща си в самото начало. Затова й беше жал, че двамата нямаха достатъчно време да се опознаят. Понякога си мислеше, че Бен бе приел присърце проблемите на Дарингам Хол, за да се сближи с баща си, макар той самият никога да не го беше формулирал така. Ако се вярваше на приказките му, вършеше всичко единствено заради себе си — за да си докаже нещо. Кейт обаче бе сигурна, че за решението му имаше и други причини.
— Хайде да не говорим повече за работа, а? — рече тя с въздишка. — Днес е първата съботна вечер от седмици, в която имаме мъничко време за нас самите, и не ми се ще да я прекарам в разговори за лейди Илайза, нито пък за Тимъти или Оливия.
Бен се захили.
— И аз нямам такова желание, повярвай ми — каза и я привлече по-близо до себе си. — Често ли си идвала тук? — поинтересува се, а погледите и на двамата пак се зареяха над водата.
Кейт кимна унесено.
— О, да. Всяко лято с Айви и сестрите й. Тили ни наглеждаше. Беше коренно различна от вуйна ми Нанси, винаги приветлива и весела. Освен това ни даваше много свобода, което ми се отразяваше добре, понеже вуйна ми се държеше особено строго с мен.
Бен издиша шумно, а когато вдигна глава към него, Кейт видя гневните искрици в очите му.
— И защо те мрази толкова? — попита той. — Да не си й направила нещо?
— Не. — Кейт поклати глава. — Мисля, че просто й идвах в повече. Не искаше да ме приеме в семейството си, но Бил настояваше, така че тя се подчини. Не че ме беше оставила на произвола на съдбата или нещо от сорта, винаги имах достатъчно за ядене и не ме караше да нося овехтелите дрехи на братовчедките ми, нито да върша тежка или неприятна работа. От самото начало обаче ми даде да разбера, че съм й бреме. Все не можех да й угодя. Даже когато се прибирах от училище с отлични оценки, хвалеше само собствените си дъщери. В най-добрия случай ме удостояваше с крива усмивка, ако вуйчо беше наблизо. Пред него обикновено се сдържаше, но той пък отсъстваше често заради работата си.
— Защо не си споделила с него? — запита Бен.
— Опитах се, в самото начало. Бил обаче отговори, че съм си въобразявала и че вуйна ми много ме харесвала. Той не обича да се кара с Нанси. Затова си даваше вид, че проблемът не съществува. И в един момент просто се отказах.
Кейт въздъхна дълбоко — от спомена, но и от това, че Бен я погали по рамото с върховете на пръстите си.
— Положението се подобри, когато се запознах с Айви.
Никога нямаше да забрави този ден. Срещнаха се случайно на пазарния площад, в разгара на лятото. Преди това се познаваха само бегло от училище, защото Айви беше в съседния клас. Но едва тогава, въпросния ден, й направи впечатление колко много общи неща имаха и колко добре се разбираха. Затова Айви помоли Тили, която по същото време още беше детегледачка у Камдънови, другия път да вземе и Кейт на плажа с тях. Тили нямаше нищо против и оттогава Айви и Кейт бяха неразделни. Не след дълго Кейт вече посещаваше редовно Дарингам Хол и всички с изключение на лейди Илайза и Оливия я посрещаха с отворени обятия. Нещо повече: веднъж Нанси реши да й забрани да ходи в имението и тогава Клер специално се отби у тях и я убеди да промени решението си. Кейт нямаше идея какво точно й беше казала, но оттогава вуйна й не обели и дума на недоволство, задето Кейт прекарваше толкова време в Дарингам Хол. Затова беше благодарна на Клер и до днес.