— Мисля, че без Камдънови нямаше да премина благополучно този период. Ходех колкото се може по-често в имението. Само лете трябваше да ги придружавам на семейната почивка: две седмици в Котсуолд. Нанси държеше на това сигурно защото знаеше, че предпочитам да остана в Дарингам Хол.
Бен продължи да я гали по рамото и да рее замислено поглед над плажа.
— И първата ми приемна майка беше същата — продума и Кейт долови горчивата нотка в гласа му. — Всички я смятаха за невероятно мила и отзивчива, защото беше взела цял куп деца. Само дето беше такава единствено за пред хората. Тогава всичко беше наред, тогава не ни казваше и дума накриво — а и ние не биваше да говорим така. Останеше ли обаче насаме с нас, ни правеше на пух и прах с критиките си. Според мен й доставяше удоволствие да ни тормози. Не физически — никога не ни е пипнала и с пръст. Както и мъжът й. Но си имаше свои методи да ни измъчва до дупка. Внушаваше ни, че нищо не струваме и нищо не умеем. Беше по-зле от побои, понеже травмите, които ни нанасяше, не се виждаха. Хората от социалната служба си мислеха, че всичко е наред. А то беше същински ад.
Кейт преглътна. Беше й разказал, че след смъртта на майка си е израсъл в различни приемни семейства, но никога не бе навлизал в подробности. Нищо чудно, след като се беше напатил.
— И с теб ли се е държала така?
— Най-вече с мен. — На бузата му трепна мускулче и Кейт си помисли, че няма да й каже нищо повече. След миг обаче Бен въздъхна и продължи: — Аз бях най-големият от шестте момчета, които живееха при нея, и оказвах най-бурна съпротива. В началото не, тогава още се стараех да й се харесам. Но Марта винаги намираше за какво да ме критикува. Винаги. Никога не беше доволна и който надигнеше глас, го заключваха в мазето. Накрая май прекарвах повечето време там. В един момент ми дойде до гуша и си направих нужните изводи.
— Какви? — поинтересува се Кейт.
— Офейках. — Бен се усмихна накриво. — А по-късно го повторих и с другите приемни семейства. Предполагам, че съм бил онова, което наричат трудно дете.
Каза го сякаш между другото, но Кейт внезапно осъзна колко тежко е било юношеството му.
— И никъде ли не остана?
Той поклати глава.
— Опитвах се. Поне във второто семейство. Те обаче не пожелаха да ме задържат, защото не се разбирах с другите две приемни момчета. Главно защото се бяха съюзили да не допускат ново дете в семейството. Искаха приемните родители само за себе си и се държаха отблъскващо, ядосваха ме, докато кипнех. Каквото и да направех, винаги изглеждаше така, сякаш аз бях започнал караницата. Вярваха на двамата, а не на мен, така че накрая си тръгнах. След това вдигнах ръце. Просто нямах желание да полагам усилия само и само да бъда част от нечие семейство. — Издиша въздуха от гърдите си, звукът наподоби въздишка. — И така, не след дълго ми излезе име на опърничав, недостъпен и неспособен за интегриране хлапак. Във всяко следващо семейство оставах все по-кратко: в първото — близо година, във второто — само половин година, в другото — три месеца, а накрая често ми бяха достатъчни и три дни. В един момент от социалната служба задействаха аварийната спирачка и ме пратиха в дом за проблемни деца. Навярно са си въобразявали, че така няма да тръгна по кривия път. А всъщност постигнаха точно обратното, понеже момчетата, с които се запознах, бяха по-печени от мен. Повечето вземаха дрога и финансираха порока си с кражби и други незаконни неща. Или се включваш, или те хващат за гушата. Така че се включих.
Кейт го погледна уплашено.
— А после?
Бен сви рамене.
— На няколко пъти се озовавах с единия крак в пандиза, просто имах късмет, че бях малък, и се отървавах с наказания за непълнолетни. Но нямаше да е все така. Най-вероятно щях да свърша като момичетата, които ме нападнаха и пребиха.
Кейт с ужас се сети за следобеда в полицейското управление на Кингс Лин, когато с Бен срещнаха една от биячките — наркоманка и страшно агресивна. Трудно й беше да си представи, че самоувереният и целеустремен Бен, който държеше живота си в ръце, навремето е бил на крачка да стане като нея.