9
Дейвид караше бавно кабриолета си по огряната от вечерното слънце Рослин Хил в Хампстед и се озърташе за търсения номер. Фактът, че Дрейк Съливан живее в този китен, по-скоро солиден лондонски квартал, го изненада и го накара да се запита какво ли говори това за мъжа, който го беше създал. Но в края на краищата нали беше тук, за да намери отговорите.
Ето я, рече си, щом откри къщата. Беше малко встрани от улицата, зад висока ограда от ковано желязо с цизелирани[1], обаче напълно способни да предпазят от неканени гости шипове. И изобщо къщата изглеждаше по-внушителна от другите вили, разположени от двете страни на широката поддържана улица. Голяма плачеща върба в предната градина закриваше допълнително част от фасадата.
Градинската порта зееше, точно както го бе предупредил Дрейк Съливан, и в мига, в който влезе в имота, се отвори и вратата на къщата. Но го посрещна не лично Дрейк Съливан, а Карл, когото Дейвид познаваше от посещението си в игралната зала на Дрейк в Сохо. Високият блондин явно отговаряше за безопасността както на залата, така и на шефа си.
— Добър вечер, господин Камдън.
Карл го поздрави без усмивка, но почтително — за разлика от последния път — и го покани във фоайето.
Още една изненада, помисли си Дейвид и се огледа наоколо. Беше очаквал добре реставриран класически интериор в унисон с фасадата, а това помещение със същия успех би могло да се намира и в ултрамодерна нова сграда. Ако на тавана някога бе имало щукатура[2], то тя беше свалена, както и всичко останало, което човек би свързал с определена епоха — създаваше се впечатление, че от старата къща са били запазени само външните стени и сградата е била нацяло префасонирана. Фоайето беше просторно, стените — искрящо бели, фон, на който още по-ефектно изпъкваха висящите в помещението абстрактни платна. Тъмният дъбов паркет създаваше поразителен контраст с белия цвят, а перилата на стълбището, чиито стъпала бяха изработени от същото дърво, бяха от опънати стоманени въжета. Очевидно Дрейк Съливан бе по-скоро любител на модерния интериор и не ценеше много-много старинните вещи. В което според Дейвид имаше някаква ирония, като се имаше предвид средата, в която бе отрасъл родният му син.
— Господин Съливан ви очаква в салона — обяви Карл и тръгна напред, прекоси фоайето, стигайки до помещение с минималистично, но явно скъпо обзавеждане и огромен френски прозорец. Зад него се откриваше гледка към японска градина, чиято подредена, семпла естетика бе отражение на интериора на къщата. Високият зид, обрамчващ имота, обаче придаваше на салона неприветлив вид и Дейвид не се изненада, когато зърна на стената на терасата охранителна камера. Явно в този дом личното пространство и сигурността бяха на почит.
— Дейвид! Радвам се да те видя!
Дрейк Съливан се надигна от обемистия дизайнерски диван в оранжево и Дейвид отново се стъписа от приликата помежду им. В техния случай не се налагаше ДНК тест, веднага се виждаше, че са роднини. Имаха същото телосложение, същата черна коса, същите зелени очи, а и в чертите им се забелязваше фрапиращо сходство. Но дали имаха и друго общо? Доколкото можеше да прецени в момента, вкусът им поне за вътрешно обзавеждане изобщо не съвпадаше.
— И аз се радвам… Дрейк?
След като баща му се обърна към него по име, Дейвид предположи, че и той може да постъпи така. Оказа се прав, понеже Дрейк кимна и посочи дивана.
— Сядай.
Дейвид прие поканата и се загледа в баща си, докато Карл, който май действително беше момче за всичко, им сервира напитки.
При първата им среща Дрейк носеше костюм, но сега в дома си бе в лежерно облекло: джинси и карирана риза. А и вече не изглеждаше толкова недостъпен и резервиран както преди време в игралната зала, когато кажи-речи нареди на Карл да го изхвърли на улицата.
— Наистина ли не искаш нищо друго? — запита с леко недоверие и хвърли поглед на минералната вода, за която бе помолил Дейвид. Той самият бе избрал джин тоник, а Дейвид се запита дали няма да му трябва нещо по-силно, за да изтърпи предстоящия разговор, но после си каза, че със сигурност ще е по-добре да разсъждава трезво.
— С кола съм — отвърна и отпи глътка от чашата си. Нямаше идея как да започне. За какво да говори с баща, когото не познаваше? Неуверено плъзна поглед по помещението. — Отдавна ли живееш тук?
Дрейк се облегна назад.
— Наесен ще станат пет години. Първоначално купих къщата като инвестиция. Тези съборетини поначало не са по вкуса ми, но в Лондон не се намира нищо друго. Така че преобразих къщата по мой вкус и сега тук ми харесва.
1
цизелиране е вид древна гравьорска техника, при която орнаментът се изчуква със специални пробои. — Бел. ел. кор.
2
Щукатура (от немски език Stuck) е пластична маса, традиционно приготвяна от вар, пясък и вода, използвана за изработка на архитектурни украси и за гладко измазване на стени, тавани, тухлена зидария и други повърхности, пригодени за боядисване или тапициране. — Б. ел. кор.