Дейвид отвърна на погледа му и уплашено се запита дали не е разбрал погрешно поканата за разговор. Дали Дрейк не възнамеряваше чисто и просто да сложи край на взаимоотношенията им?
— Не искам пари от теб — изясни още веднъж позицията си. — Още тогава ти казах.
Дрейк кимна.
— Зная. Но щом си ми син, значи си и мой наследник. И докато още не си кипнал: харесва ми мисълта да ти отстъпя фирмата на по-късен етап, вместо да я продам.
Дейвид, който тъкмо се канеше да възнегодува, зяпна от изненада.
— Да я отстъпиш? На мен? — изрече смаян. — Но… ти изобщо не ме познаваш.
— Не е проблем да променим това положение. — Дрейк се върна на дивана, седна до Дейвид и го погледна настойчиво. — Щом завършиш следването, може да започнеш при мен. Отначало ще бъдеш обикновен служител — е, то се знае, с някои привилегии. Ще ти покажа всичко, пък ако се спогодим и усвоиш работата, един ден ще ми станеш съдружник, а по-късно и приемник.
Смаян донемайкъде, Дейвид се вторачи в Дрейк. Беше дошъл, за да го опознае по-отблизо и да научи малко повече за своя родител. Естествено, че изпитваше тайно желание баща му да прояви поне известен интерес към него, дори само защото първата им среща бе толкова неприятна. Но за подобно предложение не си беше и мечтал.
— Не зная — каза. — Ами ако не се получи? В края на краищата току-що ми заяви, че предпочиташ да си необвързан. Може би все още не знаеш как да се държиш с деца.
— Единственият начин да си го изясним е да пробваме — отвърна Дрейк. — Дейвид, харесвам те. Маниерът, с който просто се появи в залата и накара Карл да те пусне при мен… — И поклати глава с усмивка. — Малцина успяват, и това силно ме впечатли. Положително ще се разбираме добре.
Дейвид все още се колебаеше, тъй като нещо в плана куцаше.
— Само че аз по всяка вероятност няма да изкарам докрай следването си — каза и чак като завърши изречението, си даде сметка, че го е решил отдавна. Просто не бе събрал сили да го признае пред себе си.
Дрейк се усмихна.
— Още по-добре. Тогава започваш веднага. И аз съм самоук, за мен е важен човекът, не висшето образование. Трябва ти опит, а при мен ще го придобиеш по-лесно, отколкото в който и да е университет по света.
Леле, помисли си Дейвид, никой не може да упрекне Дрейк Съливан, че протака. Очевидно предпочиташе да реализира бързо решенията си, а това пасваше на впечатлението за безкомпромисност, което създаваше. Навярно по тази причина жънеше и такива успехи с веригата от игрални зали. Което пък улесняваше избора на Дейвид.
Защо да отказва такова предложение? То съдържаше възможност за ново начало и изход от ситуация, която повече или по-малко го задушаваше. И като капак дойде в най-подходящия момент.
— Щом така смяташ — отговори все още малко колебливо и отвърна на доволната усмивка, която се разля по лицето на Дрейк.
— Значи се договорихме! — зарадва се Дрейк и вдигна чашата си, чукна се с Дейвид. — Кога можеш да започнеш?
Дейвид преглътна.
— Трябва да уредя още някои неща. Може би по някое време другата седмица.
— Много добре — отбеляза Дрейк, а когато малко по-късно се сбогуваха на входната врата, потупа Дейвид приятелски по рамото. — Сигурен съм, че ще станем добър екип.
Дейвид кимна, въпреки че все още не беше съвсем сигурен, и замислено се запъти към колата си. Точно седна зад волана, когато мобилният му телефон иззвъня.
Беше Анна и той за миг-два се замисли дали да не откаже разговора, но в края на краищата сърце не му даде да го направи.
— Дейвид, трябва да се прибереш час по-скоро! — извика Анна с треперещ глас и продължи разтревожено, без да изчака реакцията му. — Кафето гори. И част от конюшнята!
— Какво? — Дейвид изтръпна от страх. — Има ли пострадали?
— Нямам представа. Още дори не съм стигнала. С дядо бяхме при баба във Фейкънхам. Мама току-що ни позвъни. Помоли ме да ти кажа. — В гласа й прозвуча настойчивост. — Ще дойдеш колкото се може по-бързо, нали?
— Ще се опитам. — Дейвид преглътна. — Само че съм в Лондон.
— Какво? — запита невярващо Анна. — Нали каза, че заминаваш за Кеймбридж.
— Промених си плановете — отвърна уклончиво и се засрами, че и на нея не е казал истината. Обаче беше решил да изчака резултата от разговора с Дрейк. — Веднага тръгвам.
Дейвид потегли със свит стомах. Боеше се какво ще завари в Дарингам Хол и се притесняваше от току-що взетото решение.
Дали постъпи правилно, като прие веднага предложението на Дрейк? А ако уговорката останеше в сила, как щяха да реагират майка му и Анна?
Но каква е алтернативата, запита се, щом се включи в натоварения автомобилен поток и засега остави къщата на Дрейк зад себе си. При всички положения не можеше да продължава постарому. Лъжеше най-близките си хора и не съумяваше да се раздели с нещо, на което трябваше да обърне гръб, и то незабавно. Дали не беше знак от съдбата, че получаваше от баща си възможност да вземе нови решения за себе си и своя живот?