Човек трябва да се възползва от шансовете, които му предлага животът — не го ли беше заявил неотдавна на Анна?
А сега пък е мой ред, рече си и натисна педала на газта.
10
Кейт отвори с мъка очи и се озърна. Резедави стени, прозорец с обикновени бели завеси и легло с метални тръби — беше в болница!
Уплашено понечи да се надигне, но пак се отпусна назад с едва доловим стон и докосна рамото си, след като я връхлетя ослепителна болка. И тогава внезапно си припомни всичко. Снощния пожар и Демон, който се бе отскубнал и я беше уцелил с копито в рамото. Не в главата, както се опасяваха в началото. Просто беше припаднала, което лекарите отдадоха на вълнението и лекото обгазяване. Затова и я оставиха за наблюдение в болницата.
А Бен? Кейт обърна глава настрани и видя, че се е изтегнал на стола до леглото й и спи. Брадата му беше набола, все още носеше изцапаната със сажди риза от снощи. Явно бе прекарал цялата нощ при нея.
Кейт въздъхна неволно и звукът го събуди. Щом видя, че и тя е будна, стана от стола.
— Кейт…
Гласът му прозвуча дрезгаво.
— Защо не си се върнал в замъка? — попита тя, той обаче не й отговори, а се вгледа с тревога в нея, плъзна очи по лицето й.
— Как си?
— По-добре — отвърна тя, макар че изобщо не беше сигурна. Рамото я болеше дори само при опит да стегне мускулите си, но не искаше да го притеснява.
Копнееше за целувката му, само че Бен както никога се държеше дистанцирано. Даже не се усмихваше, от което внезапно я обзе неописуем страх, че през нощта се е случило още нещо лошо.
— Има ли новини? — попита Кейт. — Как е Демон? Какво е положението с хамбара?
— Пожарът вече е овладян. А Демон е при другите коне на ливадата. За разлика от теб, стигна дотам здрав и читав — заяви язвително Бен.
— А знае ли се вече причината за пожара?
Бен поклати глава с каменно лице.
— Не. Но сутринта ми се обадиха от прокуратурата в Кингс Лин. Започват разследване, затова районът около хамбара е отцепен. Никой няма право да влиза в него по време на огледа. Тъй като заповедта важи и за конюшнята, засега ще оставим животните на оградените пасища. — Той издиша шумно. — По-късно ще отида там, за да разбера дали вече са открили причината за пожара. Дано поне това да ми позволят.
— Сигурно.
Кейт стисна зъби и напрегна тялото си, за да се надигне. Опитът се оказа изключително болезнен, но за известно време явно трябваше да се примири с несгодите. Залюля крака, за да ги свали от леглото.
— Какви ги вършиш? — попита раздразнено Бен. — Не ставай от леглото.
— Цяла нощ съм лежала — възпротиви се тя. — Трябва да видя животните. Може някое да е пострадало вчера.
— Грег ще се погрижи за тях — рече Бен, но Кейт не искаше и да чуе.
— Това си е мое задължение. Добре съм. Мога да…
— Не, дявол да го вземе, не си добре! — Думите изригнаха като вулкан от устата му и Кейт трепна от уплаха. Видя в очите му гняв, ала и нещо друго, което бе по-дълбоко и накара гласа му да потрепери. — Кейт, снощи едва не загина. Тази откачена кранта замалко да ти разбие черепа. А аз нищо не можех да направя! Просто стоях отстрани и бях принуден да гледам как се свличаш на земята…
Бен млъкна, затвори очи и поклати глава, сякаш за да се отърси от картината, която току-що бе извикал в съзнанието си.
— Бен…
Кейт протегна ръка към него, но той се изправи и застана в долния край на леглото. Само пулсиращото мускулче на бузата му издаваше силното му напрежение и Кейт чак сега си даде сметка колко драматичен е изглеждал в очите му нейният припадък. Беше се изплашил за нея…
— Съжалявам — промълви тихо тя и различи в погледа му нещо, което иначе не показваше.
Да, такъв беше Бен, от една страна, недостъпен, а от друга — приемащ всичко много по-присърце, отколкото признаваше.
Той направи крачка към нея, а сивите му очи я погледнаха по-меко. По-вглъбено.
— Кейт, аз…
С разтуптяно сърце Кейт го зачака да завърши изречението си, но Бен просто поклати глава и се обърна, взря се през прозореца. Каквото и да беше смятал да каже — явно беше размислил и предпочел да се свие в черупката си, а Кейт бе твърде слаба за нов опит да го извади от нея. Мълчанието се напластяваше лепкаво помежду им и Кейт въздъхна с облекчение, когато в стаята влезе медицинска сестра, за да й вземе още веднъж кръв за изследване и да й измери температурата.