Бен се поколеба за миг и се запита не за пръв път дали не подценява риска. Беше си авантюра, съзнаваше го, с евентуални тежки последици не само за него, но и за Камдънови, в случай че се провалеше. Но нали успяваше във всичко, с което се заловеше. Защо точно този път да се провали?
— Първо да се разплатя, пък после ще видим — рече сърдито.
Питър потъна в мълчание, Бен виждаше как се бори със себе си. Накрая обаче кимна и изръмжа:
— Окей, инат такъв! Ще го направя. Но само при едно условие.
Бен, който точно се канеше да се усмихне с облекчение, стана отново сериозен и изслуша неочакваното предложение на приятеля си.
Кейт стоеше пред огромния френски прозорец в хола и гледаше към Сентрал Парк. Апартаментът на Бен беше на десетия етаж и при други обстоятелства би се насладила на гледката към есенните корони на дърветата, засияли в жълто и оранжево под лъчите на следобедното слънце. В момента обаче бе твърде нервна, така че се завъртя на пета и се върна на широкия, изненадващо удобен диван от кожа, който бе в центъра на помещението. То беше обзаведено модерно, също като целия апартамент — всичко бе елегантно и същевременно комфортно, с минималистични дизайнерски мебели и добре подбрани аксесоари. Бен беше казал, че е ангажирал интериорен дизайнер, а резултатът хареса на Кейт. Наистина. И все пак…
Не можеше да изрази с думи какво всъщност я смущаваше. Не беше самият апартамент, а по-скоро фактът, че той коренно се различаваше от нейното скромно бунгало в Салтърс Енд. Или от замъка на Дарингам Хол с неговите многобройни антики и традиции, където Бен възнамеряваше да се нанесат заедно, щом се върнеха в Източна Англия.
Дали той действително щеше да се чувства добре, след като бе свикнал с обстановка като тази тук?
Не биваше да умува толкова за това, иначе страхът, който непрестанно я измъчваше, откакто Бен излезе преди два часа, за да разговоря с Питър, щеше да я завладее отново.
Кейт въздъхна и пак се изправи, върна се до прозореца. Но къде се бавеше той? Дали това, че разговорът му с Питър продължаваше цяла вечност, бе добър знак, или означаваше, че има неприятности?
Естествено, че ще има, рече си тя. Питър беше реагирал доста гневно на решението на Бен да остане в Източна Англия и да поеме управлението на Дарингам Хол. Със сигурност нямаше да скрие мнението си и в личния им разговор. Питър държеше да осуети плана на Бен за напускане на фирмата и положително щеше да изпробва всичко, за да го задържи.
Кейт прегърна раменете си и ги разтри, защото изведнъж й стана студено.
Ами ако Бен размислеше?
Тогава можеше да бъде с него единствено ако се преместеше в Ню Йорк. Ако се наложеше, Кейт бе готова на тази стъпка — в края на краищата и тук се търсеха ветеринарни лекари и тя сто на сто щеше да си намери работа. Но докато гледаше надолу към огромния град с неговите милиони жители, призна пред себе си, че ще срещне трудности при смяната на обстановката. А в обратния случай и Бен би се почувствал така. Чисто и просто не можеха да подведат стиловете си на живот под общ знаменател. Един от двамата щеше да се откаже принудително от всичко, което познаваше и обичаше — без гаранция, че нещата щяха да се получат…
Стресна я шум до вратата на жилището. Веднага изтича в антрето и видя, че Бен тъкмо влиза.
— Е? Какво каза Питър?
Бен хвърли ключовете в купичката върху ниската секция до вратата. След това прегърна Кейт и я привлече към себе си.
— Ще откупи дела ми — отвърна, но лицето му не грейна в усмивка, както се надяваше тя.
— Просто ей така? — продължи да подпитва Кейт. — Доколкото го познавам, Питър сто на сто ти е дал да се разбереш, или греша?
Бен въздъхна.
— О, повярвай ми, точно така направи.
— Но накрая е преглътнал горчивия хап и се е съгласил?
Кейт се взираше напрегнато в лицето му и за миг й се стори, че той избягва погледа й. След това обаче Бен отново се усмихна, този път развеселено.
— Съмняваш ли се?
— Не.
Кейт обви ръце около врата му и се вгледа в него: в тъмнорусите му коси, изсечените, вече тъй близки черти и буреносно сивите очи, в които се беше загубила още в самото начало. Беше безкрайно влюбена в него и толкова би се зарадвала, ако занапред нищо не пречеше на общото им бъдеще. И все пак просто не можеше да се отърси от страха, че Бен рискува твърде много.