— Извинете, бихте ли казали на някого от лекарите, че искам да ме изпишат? — помоли Кейт.
Почти очакваше, че Бен отново ще протестира. Той обаче не каза нищо и не я възпря, когато малко по-късно обсъди изписването си с главната лекарка на отделението. Всъщност изобщо не продума повече, а мълчаливо й помогна да се облече, защото контузеното рамо я болеше.
— На всяка цена трябва да се щадите — предупреди я сестрата на тръгване. — Но съпругът ви със сигурност ще се погрижи за това. Цяла нощ не е мръднал от мястото си — прошепна поверително. — Ядоса се не на шега, като се опитах да го убедя, че е по-добре да се прибере. И всеки път, когато влизах в стаята, го заварвах да седи до леглото ви и да ви гледа. Сигурно много ви обича.
Кейт обърна глава към Бен и съжали, че не споделя увереността на сестрата.
Тъй като в момента изглеждаше направо бесен и пътуването до Дарингам Хол с нищо не промени настроението му.
След като взеха душ и се преоблякоха, Бен реши да отиде до изгорелия хамбар, а Кейт настоя да го придружи.
Мъчително преглътна, когато в края на шосето се показаха стопанските постройки. Покривът на хамбара, който иначе стърчеше над по-ниските обори, липсваше, а полицейската лента, която опасваше целия район, бе ярко доказателство, че тук вече нищо не беше както преди.
Пред входа на двора бяха спрени патрулка и две цивилни коли. Бен паркира ланд роувъра до тях, а тримата, застанали зад ограничителната лента — двама патрулни полицаи и полуплешив цивилен мъж с наченки на корем — погледнаха към тях.
— Я, та това е Бил — изненада се Кейт, познала вуйчо си, който работеше в управлението в Кингс Лин. — Не знаех, че е поел този случай.
— И аз не знаех — отвърна Бен. — Но по-добре той, отколкото друг.
Слезе от колата и я заобиколи, за да помогне на Кейт. Когато тя изохка, понеже рамото адски я болеше, смръщи чело. Но не каза нищо, а това жегна Кейт. Би предпочела да й се разкрещи както одеве в болницата. Трудно понасяше тази внезапна дистанция помежду им.
— Съжалявам, обаче не може да влезете — извика вървящият към тях Бил. — Вещите лица все още работят.
— Искаме да огледаме, без да прекрачваме лентата — заяви Бен. — Това не е забранено, нали?
— Не, така може — отговори Бил и ги поведе покрай конюшнята и пасището към място, откъдето имаха по-добра видимост.
— О, Господи! — простена Кейт, когато дневната светлина откри пред очите й пълния размер на разрухата.
Хамбарът представляваше само скелет от овъглени греди и камъни, от който все още се виеше дим. Дворът също изглеждаше опустошен. Земята беше разкаляна от водата, с която бяха гасили пожара, всичко в двора бе покрито с фина сива пепел. Освен това безпламъчният огън бе повредил покрива на конюшнята много повече, отколкото предполагаше Кейт. Доста цигли бяха почернели, а на две места зееха големи дупки, което вероятно означаваше, че ще се наложи ново покриване на цялата постройка.
Действителният размер на щетите обаче щяха да научат едва когато двамата експерти по пожарите привършеха огледа. Облечени в бели предпазни гащеризони, те вървяха бавно из пожарището и съсредоточено нанасяха резултатите от огледа във формуляр, закрепен за клипборд.
Кейт преглътна и вдигна очи към Бен, който също не бе в състояние да прикрие покрусата си.
— Знае ли се вече нещо относно причината за пожара? — запита със сподавен глас, обръщайки се към Бил.
Бил поклати глава.
— Съжалявам, но нямам право да ти давам информация, докато тече разследването. Няма как, такива са нарежданията при висящи случаи.
Кейт видя, че на лицето му е изписано искрено съжаление заради юридическия състав в този случай, и се изпълни с надежда, че ще успее да го умилостиви.
— Бил, моля те! Все нещо трябва да сте разбрали.
Той въздъхна повторно и хвърли едно око на експертите.
— Там е работата — рече много тихо, сякаш се боеше, че колегите му, които всъщност бяха доста далече, може да го чуят. — Все още не знаем нищичко, а това е доста необичайно. Обикновено момчетата действат чевръсто и на бърза ръка откриват как е възникнал пожарът. Това тук обаче… ги затруднява.
— До каква степен? — поинтересува се Бен.
— Просто не са категорични — обясни Бил. — Първо им изглеждаше като класически пожар на строителна площадка. Е, нали знаете, прегрели машини, запален кабел, нещо от сорта. Само че нещо не пасва на картинката.