— Смяташ, че тя има нещо общо с пожара?
— Не е изключено — каза Бен. — А дори да няма, най-малкото е важна свидетелка.
Така е, рече си Кейт, надявайки се горещо, че ще съумеят да намерят подход към инатливата и често намръщена седемнадесетгодишна девойка. Може би това бе шансът им да открият как се е стигнало до огненото бедствие.
Бен изведнъж се разбърза, но когато бяха на крачка от колата, спря.
— Ще се справя и сам, а ти иди да си полегнеш.
Отбягна погледа й и Кейт веднага се запита дали наистина го каза от загриженост. Или просто искаше да се отърве от нея?
Какво му ставаше? Защо изведнъж бе започнал да се държи така резервирано? Може би заради шока от снощните събития, но дори да беше така, отношението му не й се нравеше. А тъй като държеше на всяка цена да разбере дали Джаз Мур има нещо общо с пожара, тя тръсна глава.
— Идвам с теб! — заяви категорично, а Бен не я запита защо е решила така.
По пътя за дома на Едгар думите на Бен преди идването на Грег не й излизаха от ума. Изведнъж съмненията се върнаха с нова сила.
— Бен, за хамбара…
— Все ще намеря някакво решение — каза той, ала в очите му не припламна неудържимата воля, с която досега се бе залавял с всички проблеми в Дарингам Хол. Вместо това изглеждаше угнетен и затворен в себе си, така че Кейт за пръв път се запита сериозно как ли ще продължи всичко.
11
В мига, в който Кейт и Бен влязоха в „Трите корони“, оживените разговори между гостите секнаха. Кръчмата бе необичайно пълна за неделен следобед, въпреки че сред посетителите почти нямаше туристи. Кейт познаваше повечето от тях от селото. И беше наясно защо са се събрали тук, понеже в шушукането, което се възобнови кажи-речи веднага, на няколко пъти дочу думата „пожар“.
Обърна глава към Бен, който отвърна на погледа й с каменна физиономия, и внезапно се ядоса, задето бяха дошли тук. В селце като Салтърс Енд изгорелият хамбар беше голямо събитие — най-вече защото заедно с него жертва на пламъците бе станал и оспорваният проект за туристически център. Със сигурност от часове разискваха как се е стигнало дотам и какви ще бъдат последиците от пожара. Но дали хората им съчувстваха, или се радваха на временния провал в плановете на Бен?
Кейт нямаше отговор на въпроса и това всяваше смут в душата й. Преди малко повече от половин година всички навярно биха дошли при нея да я разпитат без увъртане за пожара. Само че тогава тя още живееше в селото и бе една от тях. Хората й бяха доверявали личните си проблеми и търсили съвет — не само за домашните си любимци. Сега обаче явно премисляха много прецизно какво да говорят с нея. Бренда Джонсън, пълничката и много сърдечна съпруга на клисаря, бе сред малкото изключения.
— Кейт! Слава Богу! Оправи ли се? — провикна се Бренда и й махна да отиде при нея.
Кейт се отзова на поканата, макар и неохотно, тъй като Бренда бе седнала с вуйна й Нанси и Хариет Бичъм. А точно днес би минала и без среща с двете най-върли клюкарки в селото.
— Чухме, че си била в болницата — рече Бренда и въздъхна с облекчение, когато Кейт я увери, че за пореден път е извадила късмет. След това спря погледа си върху Бен.
— И все пак: толкова е ужасно!
Неподправеното съпричастие в очите й накара Кейт да й поиска извинение наум. Значи, и в Салтърс Енд все още се намираха хора, които не се бяха променили и изпитваха искрено съчувствие. Бренда беше сред тях — Нанси и Хариет определено не.
— Да, истинска трагедия — изрече Нанси с прочувствен глас, но Кейт беше сигурна, че вуйна й се преструва. В действителност само дебнеше да чуе някоя новина, за да има какво да одумва. — Знаят ли вече как се е случило?
— Не — отсече Бен и побутна Кейт напред, преди жените да са й задали и други въпроси, а Нанси и Хариет реагираха с отровни погледи.
— Няма да оправиш нещата, ако се държиш нелюбезно — предупреди го полугласно Кейт, докато вървяха към тезгяха.
— Не мога да се държа любезно със старата вещица — заяви безкомпромисно Бен. — Пък и по-лошо от това няма накъде. Хората говорят — независимо какво правим.
Уви, имаше право. Така че Кейт насочи цялото си внимание към Тили, която заобиколи тезгяха и я притисна в прегръдките си.
— Ох, Кейти! Толкова се притесних за теб! Никога повече не прави така, чуваш ли? — Изтри очите си, пое дълбоко дъх и се овладя. — С какво мога да ви помогна? — попита вече по-делово. — Ще пийнете ли нещо?
Бен поклати глава.
— Трябва да поговорим с теб — каза и хвърли поглед към мъжете, които се бяха облегнали на тезгяха и ги зяпаха открито.