Тили разбра намека и посочи вратата зад бара.
— Тогава най-добре да идем отзад.
Заведе Кейт и Бен в кухнята и затвори вратата подире си. За помещение, в което всеки ден се готвеше и печеше, кухнята бе учудващо подредена. Тенджерите и повърхностите бяха излъскани до блясък, на прозоречния перваз имаше саксии с подправки, а две тави с вкусни на вид кифлички чакаха да бъдат сервирани на клиентите със следобедния чай. Кейт нямаше представа как Тили съумяваше да поддържа такъв ред въпреки почти постоянния наплив от клиенти, но й се възхищаваше.
Тили зае типичната си поза: опря ръка на хълбока си и с брадичка посочи към голямото помещение.
— Не мога да отсъствам дълго. Е, какво има?
— Става въпрос за Джаз… — започна Бен, но Тили веднага го прекъсна развълнувана.
— Намерихте ли я?
— Да я намерим ли? — Бен я изгледа озадачен.
— Вчера е избягала от къщи. Оттогава ви вест, ни кост от нея и Едгар не е на себе си от притеснение. В момента кръстосва околността да я търси, а ако не я открие, ще я обяви за издирване.
— О! — възкликна Кейт и двамата с Бен се спогледаха. Това, разбира се, обясняваше защо не бяха заварили никого в преустроената селска къща, в която Едгар Мур и дъщеря му живееха от няколко месеца.
— Едгар казва, че от полицията в Кингс Лин искали да поговорят с Джаз — продължи Тили. — Ставало дума за нещо безобидно, за свидетелски показания относно автомобилна злополука. Като чула това, Джаз напълно превъртяла и се заключила в стаята си. А когато той се разсеял, се измъкнала през прозореца и изчезнала.
— Кога е станало това? — поинтересува се Бен.
— Вчера следобед. — Тили въздъхна. — Бях почти сигурна, че ще се появи, но досега няма и следа от нея. Не е и у приятеля си Кевин. Сякаш е потънала…
— Кевин ли? — прекъсна я Кейт и двамата с Бен пак се спогледаха. — Нашият работник в конюшнята е приятелят на Джаз?
Тили кимна.
— Да, от няколко седмици са заедно. Но не мога да преценя доколко е сериозно. Напоследък Джаз не е много разговорлива. — При тези думи смръщи чело. — Всъщност защо питате? За какво ви е Джаз?
Кейт тъкмо се канеше да й отговори, когато вратата се разтвори със замах и Стюарт Хендерсън, един от постоянните клиенти на „Трите корони“, надникна в кухнята.
— Тили, хората искат да си поръчат. Идваш ли?
— Да, веднага — успокои го Тили и погледна сериозно Кейт и Бен. — Е, за какво ви е Джаз? И знаете ли къде е?
Кейт поклати глава.
— И ние я търсим, защото…
— Тили!
Гласът на Стюарт Хендерсън прозвуча нетърпеливо. Тили тръсна нервно глава.
— Изчакайте една минута де! Ей сега идвам.
После излезе от кухнята и затвори вратата след себе си. Глъчката от съседното помещение веднага стана по-приглушена. Кейт и Бен се спогледаха.
— Щом Джаз и Кевин са двойка, може тя наистина да е била при него и да са си приказвали — рече Кейт.
Сега вече видяното от Грег й се струваше доста по-вероятно.
— А след като има неприятности вкъщи, навярно се крие при него. Което може би обяснява лъжата на Кевин пред Грег — додаде Бен.
Кейт кимна. Изведнъж всичко си дойде на мястото.
— Трябва да отидем при него — казаха и двамата в един глас, а Бен й се усмихна за пръв път от пожара и пулсът й се ускори. Погледна го със затаен дъх, но някакъв шум откъм задната врата отвлече вниманието й.
Чуха как някой пъхна ключ в ключалката. Малко след това в кухнята влезе девойка с лилави коси.
— Джаз! — възкликна Кейт с облекчение и изненада.
Момичето обаче се вторачи в Бен. Разшири очи и пребледня като платно.
— Мамка му! — изрече сподавено, обърна се и избяга.
12
Бен реагира светкавично и спринтира след момичето, което бягаше панически по тясната пресечка зад „Трите корони“.
— Спри! — извика той, но Джаз само увеличи темпото.
Това обаче не й помогна, понеже заради високите си токчета не стъпваше стабилно върху паважа. По-скоро се олюляваше, отколкото да тича, и само след броени метри Бен я настигна. Сграбчи я за лакътя и я принуди да спре.
— Не! Пуснете ме! — разкрещя се Джаз и се помъчи да се отскубне. На лицето й бе изписана паника, а в очите й блестяха сълзи. — Моля ви! Аз не исках! Трябва да ми повярвате!
Физиономията на Бен се вкамени.
— Значи си признаваш? Ти ли беше?
Джаз спря да се съпротивлява и се взря в него с нещастно изражение. В гърдите й се надигна ридание.
— Да. Ама тогава бях дрогирана. Гейл ни подкокороса. Тя беше главатарката. Винаги изпълнявахме каквото ни кажеше. — Сълзите й потекоха по бузите и размазаха дебелия слой туш за мигли. — Не ходех много често с тях, защото ме смятаха за малка. Онази вечер обаче ме взеха. Когато ни спипахте, Гейл каза, че трябвало да ви дадем урок. Първо се включих, ама после осъзнах, че…