— Един момент! — прекъсна я Бен и пусна лакътя й. — За какво говориш?
Джаз избърса сълзите от бузите си и го погледна объркана.
— За нападението над вас. Тогава, по време на страшната буря. Нали затова… — Изхълца толкова силно, че остана без въздух. — … затова сте тук? Или не?
Боже мой, рече си Бен, а мислите му се върнаха към вечерта, в която бе пристигнал в Източна Англия. Вече знаеше, че група девойки са му нанесли жесток побой в усамотен участък от шосето, но признанието, че и Джаз е присъствала, му дойде като гръм от ясно небе. След като амнезията отшумя, спомените му се върнаха почти непокътнати — с изключение на станалото малко преди удара, с който Кейт беше изтрила паметта му. То все още беше забулено в мрак и лекарите предполагаха, че така и ще си остане.
Значи затова Джаз бе офейкала. Беше се изплашила, че ще се сети за нея. И по същата причина досега упорито странеше от него. Беше му направило впечатление, че щом влезеше в „Трите корони“, Джаз гледаше да изчезне час по-скоро, не му бяха убягнали и боязливите й погледи. Не им беше придавал особено значение, но ето че сега парченцата на пъзела изведнъж си дойдоха на мястото и оформиха картинката.
Повторно улови Джаз за лакътя и я потегли обратно към кръчмата. Видя, че Кейт ги е последвала и е чула всичко. Двамата безмълвно се спогледаха. Бен обаче побърза да й обърне гръб, защото продължителният зрителен контакт с Кейт неизменно пораждаше у него чувство на безсилие. Снощи толкова се притесни за нея, че едва не се побърка. Да не може да направи нищо, само да седи и да се надява, че няма да я загуби — изживяването беше ужасно и Бен инстинктивно се сви в черупката си при спомена за него. Сякаш пред него имаше бездна, в която не желаеше да погледне отново, така че пак се съсредоточи върху Джаз, която сега го следваше без съпротива и с увиснали рамене: същинско олицетворение на нещастието. Нямаше и следа от опърничавия й характер, за който често бяха споменавали Тили и Кейт.
— Хайде сега още веднъж отначало — каза й в кухнята. — Значи си била там, когато ме нападнаха, така ли?
Джаз се поколеба миг-два, сетне кимна със страдалческа физиономия.
— Помислих се, че е вид тест за смелост. Другите обаче не спираха и не спираха, ритаха ви даже когато загубихте съзнание. Изведнъж се изплаших, но не посмях да направя нищо, защото си помислих, че ще пребият и мен. — И с благодарност пое носната кърпичка, която й подаде Кейт.
— Съжалявам.
— И си се бояла, че сега може да се сетя за теб? — попита Бен, след като Джаз шумно се изсекна.
Тя кимна и въпреки яркия цвят на косата й и силния грим двамата с Кейт изведнъж видяха пред себе си едно малко и ранимо момиченце.
— През цялото време ме е страх — призна едва доловимо тя. — Откакто възвърнахте паметта си, всеки път, като ви срещна, си викам: Днес е твой ред. Днес ще се сети за теб. Така се чувствам и при вида на полицейска кола. Бях сто на сто сигурна, че в един момент другите ще ме изкажат. Всъщност го очаквах всеки ден. Понякога ми беше толкова зле, че се питах дали да не се предам. Едва издържах. Но не ми се ходи в затвора.
При тези думи изхлипа.
— Вчера, когато татко дойде при мен и каза, че трябвало да се явя в полицията, превъртях. Реших, че тази злополука е само претекст да ме примамят в управлението. Затова отидох при…
Джаз прекъсна изречението си, обаче Бен размени поглед с Кейт и го завърши вместо нея:
— Отишла си при Кевин. Той ти е приятел, нали?
Джаз го погледна с изненада, след това колебливо кимна.
— Първо ме скри в конюшнята на Дарингам Хол, но нямаше как да остана там. Затова ми даде пари за автобуса и ме прати при сестра си. Тя живее в Кингс Лин и допреди малко бях там. Всъщност се канех да продължа за Лондон. Лиса щеше да ме закара на гарата. Само че…
— Само че какво? — попита Бен.
Джаз вдигна рамене.
— Докато седяхме в колата, размислих и я помолих все пак да ме върне тук. Реших да поговоря с Тили, защото тя винаги е казвала, че ще ми помогне. И тогава…
Джаз вдигна глава към Бен. Не беше нужно кой знае какво въображение, за да се отгатне какво си е помислила.
— Тогава ме видя и предпочете пак да побегнеш, а?
Тя не отговори, навела пламналото си лице към пода, и Бен изведнъж я съжали, понеже я разбираше много по-добре, отколкото тя предполагаше. Знаеше колко примамлива може да е тайфата от печени типове, когато се чувстваш самотен и изгубен. Колко опияняващо е усещането да си един от тях и колко силен се чувстваш, когато в играта се намеси и дрога. Гадното изтрезняване често настъпва твърде късно и се изискват големи усилия да превъзмогнеш страха и да загърбиш всичко. Никой не го знаеше по-добре от него.