— Не можеш да избягаш от това, Джаз. Ще те настига отново и отново, ако не се изправиш лице в лице с него.
— Знам — промълви тихо тя. — Но татко ще ме убие, ако разбере.
— Не, със сигурност няма да го направи — възрази Тили, която тъкмо влизаше в кухнята и чу последната фраза на Джаз.
Очите й блестяха, а на устните й играеше лека усмивка, когато се приближи към Джаз и я стисна здраво в прегръдките си.
— Просто ще се зарадва, че си се прибрала. А ако имаш нужда от помощ, няма да те изостави, повярвай ми.
Джаз пак се разплака и Кейт набързо обясни на приятелката си за какво става въпрос. Тили не изглеждаше шокирана, а утешително погали момичето по гърба.
Бен изчака Джаз да се успокои и най-накрая й зададе въпроса, който беше останал на заден план заради неочакваното й самопризнание.
— Ами снощният пожар? Имаш ли нещо общо и с него?
Джаз го погледна недоумяващо, след това обаче й просветна защо Бен я пита за това.
— Не! — И поклати енергично глава. — Не, кълна се. Когато е избухнал пожарът, пътувах към сестрата на Кевин. Научих чак вечерта от Кевин. Може да го попитате, той ще потвърди.
Бен видя искреното изумление в очите й и се убеди, че не лъже.
— А когато беше с Кевин? — продължи да разпитва. — Може би тогава си забелязала нещо?
Джаз отново поклати глава.
— Не, всичко си беше нормално. Заклевам се.
Бен издиша шумно.
— Трябва да запишат показанията ти в полицията — каза на момичето. — И ще се наложи…
Вратата на кухнята се разтвори със замах и на прага изникна Едгар Мур.
— Тили, аз… — В следващия миг млъкна от изненадан обходи с очи присъстващите. После погледът му се закова върху Джаз.
— О, слава Богу! — възкликна с облекчение. С няколко крачки се озова при дъщеря си и я стисна в прегръдките си. Забелязал обаче разплаканото й лице, смръщи чело. — Но какво става тук?
Джаз му разказа колебливо всичко, но дори да беше шокиран, Едгар с нищо не го показа — също като Тили. Просто изглеждаше щастлив, че дъщеря му най-сетне разговаря с него.
— Ще се справим, милинка — рече, когато тя завърши разказа си, и се обърна към Бен. — Ще подадете ли жалба срещу Джаз?
В гласа му се долавяше явна надежда и Бен тъкмо отвори уста да отговори, когато Джаз го изпревари.
— Не е нужно да го прави, татко. Аз ще се предам в полицията — заяви с новопридобита решителност и подири погледа на Бен.
Той й кимна. Именно това се канеше да я посъветва. В случая не търсеше възмездие, макар да бе пострадал. Затова и не би подал жалба срещу Джаз. За малката обаче беше по-добре да признае грешката си и най-накрая да сложи край на страховете си. Само така можеше да превъзмогне преживяното, а той искрено се надяваше това да се случи.
— Кой би го допуснал — каза замислено Кейт, когато малко по-късно пресякоха пазарния площад, за да идат до ланд роувъра.
— Какво ще стане сега с нея? — запита Бен.
Кейт сви рамене.
— Не съм сигурна, но според мен заради възрастта си ще се отърве със снизходителна присъда.
Бен се надяваше да е така. Макар да звучеше странно след извършеното от Джаз, той искаше момичето да получи още един шанс.
Кейт кимна.
— А сега какво?
При тези думи направи гримаса, вероятно защото рамото още я болеше, и Бен веднага се помъчи да прогони от съзнанието си снощната картина: копитото, размахано току пред главата й. В гърдите му наново се надигна гняв. Защо не го беше послушала? Тръсна глава, насили се да не мисли повече за това.
— Сега се връщаме в Дарингам Хол и ти си лягаш — отговори, докато й помагаше да се качи в колата.
— Имах предвид теб, не себе си. — Бледа като платно, Кейт се облегна назад. — Какво ще правиш сега?
— Ще трябва да обмисля следващия си ход — отвърна уклончиво той с надеждата, че тя няма да дълбае повече.
Тъй като всъщност вече знаеше отговора. Щеше обаче да й го каже едва когато се посъвземеше от травмата.
13
Тили затвори входната врата и се потътри по коридора. Изминалите двадесет и четири часа бяха сред най-изнервящите през последните години и тя беше направо полумъртва от умора и копнееше да си легне. Но когато влезе в кухнята, за да си запари набързо чай, телефонът иззвъня. Без особен ентусиазъм Тили отиде в дневната и се обади.