— Само че аз не желая повече да говорим — отвърна тя с треперлив глас. Отново си представи лицето му, но я прониза толкова силна болка, че го изтласка бързо от съзнанието си.
Питър замълча и Тили зачака, заслушана в дишането му. Знаеше, че е по-добре да приключи разговора и да затвори телефона. Ала нямаше сили да го стори.
— Заради Едгар ли? — попита той. — Заедно ли сте?
— Не — отговори Тили и се запита дали не долови в гласа му нотка на ревност. Не, сигурно си въобразяваше, както и за всичко останало, свързано с него. — Не, не сме заедно.
— Но той иска нещо от теб, нали? — Определено звучеше ядосано. — Отдавна забелязах.
— Е, и? Какво лошо има? — изригна тя. — Да, Едгар ме харесва и, да, иска да бъде с мен. Вчера ми го призна. Освен това е симпатичен и винаги мога да разчитам на него. Той е тук, Питър. През цялото време. Не само веднъж седмично за един час в неделя. Иска да ме вижда не защото обяснявам добре, а понеже означавам нещо за него. Пък за теб съм само…
Прекъсна изречението си и прехапа устни, ужасена, че се е поддала на емоцията и е избухнала. Явно беше преуморена и твърде разстроена, за да се овладее. О, Боже, Питър сигурно щеше да реши, че е откачила напълно. В края на краищата помежду им никога не беше ставало дума за нещо повече от приятелство.
— Тили, аз…
— Съжалявам, но наистина трябва да затварям — прекъсна го тя. — Ще ти изпратя таблета. След като няма повече да говорим по скайп, няма за какво да го използвам. — Преглътна и добави: — Всичко хубаво, Питър.
Припряно натисна клавиша за прекъсване на разговора и остави телефона до себе си на дивана. Той веднага звънна отново, но тя не реагира. Заслепена от сълзи, стана и с натежали стъпки се дотътри до кухнята да си запари чай и да се успокои.
Постъпи правилно, увери се наум. Взе единственото правилно решение. Беше петдесетгодишна, а не тийнейджърка, която седмици наред чезне от любовна мъка. Трябваше пак да се концентрира върху истинския си живот. Другата неделя беше пролетният празник и тя се беше записала за състезанието по печене на сладкиши. За целта първо трябваше да си намери рецепта — сполучлива рецепта, с която най-сетне да победи перфектната Бренда Джонсън. И да изясни нещата с Едгар. Може би все пак щеше да иде с него в онова танцово заведение! Нима той не заслужаваше поне един шанс? Може би щеше да се научи да го обича. Тъй или иначе животът щеше да продължи. Все някак. А и сърцето нямаше вечно да я боли така ужасно както сега. Положително.
Телефонът спря да звъни. Тя се заслуша в тишината и зачака. Апаратът обаче остана ням и докато наливаше вода в електрическата кана, Тили не можа да спре сълзите, потекли наново по бузите й.
— По дяволите!
Питър хвърли телефона на бюрото и прокара ръка по косата си. Тили не му вдигаше и това направо го подлуди, понеже изведнъж се почувства толкова безпомощен. Защо не му даде шанс да я убеди, че се нуждае от нея?
Стана от мястото си и отиде до минибара в ъгъла на всекидневната, наля си щедра глътка бърбън и я гаврътна на екс. Алкохолът изгори гърлото му и Питър се намръщи. Беше го купил за Бен, който обичаше да пийва по чашка, когато му гостуваше. Той самият предпочиташе бира, но сега концентратът му помогна да преодолее донякъде шока, че Тили вече не иска да разговаря с него.
Отново чу гласа й, задавен от сълзи и толкова отчаян, че се беше врязал дълбоко в сърцето му. Не искаше да е тъжна, обаче явно й причиняваше тъга. Досега не си даваше сметка за това и се запита дали е можел, дали е бил длъжен да промени нещо. Само че вече беше късно. Сега тя си имаше онзи Едгар.
Той иска да ме вижда не защото обяснявам добре, а понеже означавам нещо за него. Пък за теб съм само…
Питър стисна ръце в юмруци. Пък за теб съм само — какво? Нима смяташе, че не означава нищо за него? След всичко, което й наговори вчера, сто на сто го мислеше! Боже Господи, как можеше да е такъв безчувствен кретен! Толкова сляп и глупав! Внезапно си даде сметка, че е объркал горе-долу всичко, което можеше да се обърка. И всъщност едва сега наистина осъзна какво ставаше с него…
Телефонът иззвъня и го изтръгна от мислите му. С три големи крачки стигна до бюрото и вдигна.
— Да?
— Здрасти, Питър. Зная, че е неделя, и няма да те притеснявам дълго. Но си помислих, че ще е по-добре да ти напомня още веднъж за утре…
— Сиена!
Разочарованието, че е асистентката му, а не Тили, го обля като леден душ.