— И наистина ли искаш да го направиш? — Длъжна беше да го попита още веднъж, понеже това бе огромна крачка. — Напълно ли си сигурен?
В очите на Бен припламна нещо, ала след миг лицето му бе помрачено от сянка. Кейт тъкмо се запита какво ли означава това, когато той пак се усмихна и я прегърна.
— А ти сигурна ли си, че искаш да пробваш с мен? — отвърна на въпроса с въпрос и докато тя казваше „да“, засияла от щастие, през съзнанието й се стрелна мисълта, че той не й е отговорил.
Но тогава Бен се наведе към нея, а когато устните им се срещнаха, Кейт забрави лекото съмнение, което се бе прокраднало в душата й. С дълбока въздишка се притисна към него и реши да не претегля всяка негова дума.
Само трябва да сме сплотени, рече си и му отговори със страстна целувка. Тогава абсолютно нищо не можеше да се провали.
1
Източна Англия, шест месеца по-рано
— О, не, пак ли!
Гласът на Бен прозвуча толкова ядосано, че икономът Къркби се закова намясто. Току-що влязлата в кабинета Кейт също застина от изненада.
— Да разбирам, че не желаете чай? — попита учтиво, но и озадачено Къркби, очевидно не знаейки дали да остави чашата на писалището, както се канеше.
— Какво? — Бен остави мобилния си телефон с разсеяно изражение и изглежда, чак сега забеляза посетителите си. — Не, напротив. Естествено. Извинете ме, Къркби. Нямах предвид вас.
Снажният иконом кимна и сервира чая. После се обърна към Кейт.
— Да донеса ли още една чаша?
— Не, благодаря.
Кейт отказа с усмивка и пристъпи към писалището, а Къркби излезе от стаята и затвори вратата след себе си.
— Мислех, че още си в кабинета. — Бен погледна часовника върху камината и сбърчи чело. — Но сега е едва четири. По-рано ли приключи?
Кейт кимна.
— Нямах много работа, пък и бездруго трябва да погледна още веднъж Демон.
Щом чу името, Бен извъртя очи.
— Кейт, дори ти няма да се справиш с този дивак. Чиста загуба на време, а освен това е и опасно. — И допълни с въздишка: — Наистина бих предпочел да го оставиш където си беше.
— Не можех — възрази веднага Кейт.
Сърце не й даваше да връща бездомните животни, които й носеха различни хора. Обикновено бяха кучета или котки, които живееха при нея, докато — евентуално — им намереше нов дом. Но тъй като сега живееше в Дарингам Хол и разполагаше и с конюшнята, бе приела да се грижи и за черния чистокръвен жребец. Беше го взела от немарливи стопани и работеше търпеливо с него, понеже Демон беше подивял и реагираше агресивно, щом се почувстваше притиснат до стената. Кейт обаче беше сигурна, че след усилени тренировки той пак ще стане добър състезателен кон, и вече забелязваше първите плахи признаци на успех.
— Полека-лека възвръща доверието си към хората — каза Кейт с известна доза гордост. — Последния път си беше направо спокоен и дори ми позволи да го погаля малко.
Бен изсумтя полуядосано, полуразвеселено.
— И аз бих ти позволил. Ако става въпрос за галене, по-добре да прекарваш времето си с мен.
Доводът беше основателен, тъй като с времето това наистина се бе превърнало в проблем. Обикновено се виждаха само набързо денем. Кейт трябваше да работи в кабинета и да прави домашни посещения, а Бен беше толкова ангажиран с имението, че често се случваше да бъдат заедно само на закуска и вечер. А понякога даже и тогава не им оставаше време, понеже ремонтите в Дарингам Хол и плановете за преструктуриране не даваха на Бен да си поеме дъх и нерядко го принуждаваха да работи до късно вечер.
Ето и сега беше зает с някакво писмо, което явно го беше разтревожило, защото се взираше намръщено в него. Когато застана зад него, Кейт хвърли едно око през рамото му и видя, че е фактура за стряскащо висока сума.
— Толкова е трябвало да платиш за преустройството на първия етаж? — възкликна уплашено тя.
Той кимна.
— Очевидно трябва да се бръкнеш дълбоко, след като си решил да ремонтираш помещения в сграда паметник на културата. А и това не е най-лошото.
И с въздишка остави фактурата върху една от поставките за книжа. Кейт усети присвиване в стомаха.
— Случило ли се е нещо?
Бен се облегна назад.
— Не, напротив. За жалост абсолютно нищо не се случва — каза огорчено. — Доставката на керемиди, която чакаме от цяла вечност, ще се забави още два дни. А електротехникът, който щеше да дойде днес, току-що ми прати есемес и ме успокои с обещанието, че ще се появи в началото на другата седмица. Вече за втори път отлага уговорката. Ако продължава така, май ще се наложи да отпразнуваме откриването на кафето под открито небе и на свещи.