Выбрать главу

Никога досега не се беше чувствал толкова празен, идваше му да се спусне мигновено след нея, защото още отсега усещаше липсата й. Но ако останеха заедно, щеше да й донесе нещастие. Длъжен бе да изясни проблемите, чак тогава можеше да се върне и евентуално да се реши на ново начало с нея.

Стига още да ме иска, рече си унило и се опита да изтласка от главата си образа на Анна, когато стана от пейката и също излезе от лабиринта.

15

Бен стоеше до прозореца на кабинета си и гледаше надолу към градината, която Дейвид в момента пресичаше с наведена глава. Преди няколко минути Анна изтича в същата посока. Ако идваха от едно и също място и Бен разчиташе правилно езика на тялото им, значи двамата се бяха скарали — по всяка вероятност заради решението на Дейвид да се премести в Лондон. Анна със сигурност беше всичко друго, но не и щастлива от това и Бен споделяше чувствата й. Междувременно се беше привързал много към Дейвид и той щеше да му липсва. Въпреки всичко обаче разбираше отлично избора на брат си, в края на краищата и той самият бе приел сходно предложение от страна на Ралф. Важно е да получиш отговори на въпросите, които те измъчват. И именно защото бе принуден да живее с факта, че някои въпроси относно живота му щяха да останат завинаги без отговор, Бен се надяваше Дейвид да намери онова, което търсеше.

С въздишка обърна гръб на прозореца и се върна до бюрото си. Отново се загледа ту в колонките от числа на компютърния екран, ту в писмото пред себе си. Но колкото и да се взираше в тях, това нямаше да промени нито изчисленията му, нито офертата в писмото. Фактите бяха ясни като бял ден. Просто трябваше да вземе решение. Като при покера. Участваш или излизаш от играта. Риск или ограничаване на щетите.

Само едната от двете възможности бе разумна и бизнесменът у него не би се поколебал да я избере. Точно там обаче бе проблемът: Дарингам Хол не беше просто поредната сделка, както си беше втълпил отначало. Опитът за саниране бе всичко друго, но не и разумен, и сега Бен се намираше на кръстопът. Следващата крачка беше решаваща, а той просто не знаеше как да постъпи.

Плъзна поглед към портрета на Ралф, закачен над камината, и както почти винаги, когато го съзерцаваше, се запита защо баща му бе положил такива усилия да го задържи в Дарингам Хол. Дали от неподправен интерес към него? Или Бен се беше появил в подходящия момент, за да запуши с парите си зейналите дупки във финансите на имението? Какво не би дал да разбере това, въпреки че то с нищо не би променило сегашната ситуация.

На вратата се почука. След като Бен се насили да изрече полулюбезното „Влез“, прага на кабинета му прекрачи Къркби.

— Господин Стърлинг, извинете ме за безпокойството, но сър Рупърт пита дали бихте му правили компания за следобедния чай?

Бен погледна часовника на компютъра и простена вътрешно. Действително беше вече четири и нещо. Беше потънал толкова дълбоко в мислите, че кажи-речи бе забравил за уговорката с дядо си.

— Моля, предайте му, че идвам веднага — помоли Къркби и за пореден път се възхити на безукорния маниер, с който икономът се оттегли с едва забележим поклон. Къркби определено бе реликва от минали времена, но и константа в Дарингам Хол. Бен ценеше дискретността и безусловната му лоялност, която проявяваше към Камдънови, а сега и към него. Ако всички бяха като Къркби…

Затвори файла, прибра писмото, което не бе показал на никого досега, в горното чекмедже на бюрото си, завъртя ключето и го пъхна в ключалката.

Сети се за Кейт и пак усети глождещото чувство, което не му даваше мира след инцидента с Демон. Нямаше друг начин, длъжен беше най-сетне да й каже с какво се занимаваше през цялото време, в края на краищата решението му щеше да засегне пряко и нея. Само дето все още не знаеше как да започне, затова и изпита облекчение, когато я повикаха за спешен случай. Така можеше да отложи още малко разговора с нея.

Дръпна вратата подире си и се запъти към частния салон на сър Рупърт.

Докато лейди Илайза още живееше тук, в Дарингам Хол имаше традиция да пият чай в четири следобед в Синия салон. Сега обаче помещението заедно с библиотеката и някои други стаи денем бе отворено за посетители, затова семейството трябваше да се оттегли в други помещения. Това не представляваше проблем, понеже в Дарингам Хол имаше достатъчно стаи. Въпреки това си беше ограничение, което не се одобряваше от всички членове на семейството.

Сър Рупърт обаче не се беше оплакал досега. Той се усмихна радушно на Бен от мястото си на канапето, докато Тимъти, който седеше в едно от креслата, го посрещна със сърдит поглед. Бен простена нечуто. Всъщност не беше далеч от ума, че и чичо му ще присъства, само че той бе изтласкал тази мисъл от съзнанието си. Изгледите да прекара следващия половин час с Тимъти не му се нравеха кой знае колко.