Миг-два Тимъти се взира безмълвно в него, но после предизвикателният пламък се върна в очите му.
— Хайде, хайде, не се преструвай, че се вълнуваш от благото на човечеството и спасението на паметниците на културата — отбеляза язвително. — Каквото и да си говорим, в действителност гледаш единствено печалбата. Дарингам Хол обаче не е фирма, Бен. Това е стар дом със стари традиции, които заслужават уважение. И ти си длъжен да ги спазваш, а не да ги потъпкваш.
— Абсолютно нищо не потъпквам — ядоса се Бен и скочи на крака. Тимъти го последва и двамата се изпречиха един срещу друг и си размениха гневни погледи. — Щом си такъв многознайко, заеми се лично, Тимъти. Или си затвори най-накрая устата. Тъй като не съм сигурен дали ми се слушат забележки къде греша от устата на човек, който идва тук само през уикенда и не носи никаква финансова отговорност. Ей Богу, наистина нямам нужда от такива поучения.
Тимъти присви очи.
— Пъдиш ли ме?
— Във всеки случай няма да те задържа, ако пожелаеш да си тръгнеш. А може и аз да си тръгна. Полека-лека взех да се питам защо си причинявам всичко това!
В очите на Тимъти проблесна страх, който обаче не потисна яда му.
— Е, да, то си беше ясно, че ще подвиеш опашка, щом нещата станат сериозни. Тогава може да се види…
— Престанете! И двамата! — извиси глас сър Рупърт и застана между войнствено настроените мъже. Бен и Тимъти отстъпиха назад от изненада, но Тимъти тутакси се окопити.
— Е, добре. Тръгвам си по своя воля! — заяви видимо засегнат и се запъти към вратата. — На първо време няма да идвам повече. След като съветите ми са нежелани, няма да се натрапвам.
Затръшна вратата подире си и крачките му отекнаха в коридора. Когато заглъхнаха, сър Рупърт се обърна към Бен.
— Толкова ми се искаше да се спогодите — изрече тъжно, едва ли не отчаяно. Бен обаче не допусна да се повлияе от това чувство.
— Опитах се.
Припомни си многобройните хапливи забележки на чичо си, който от самото начало поставяше под съмнение всичките му планове и нововъведения. Бен стискаше зъби и търпеливо му разясняваше намеренията, отново и отново. Както и на Оливия, която също често го критикуваше. И той самият не беше наясно откъде намираше тази издръжливост. Може би защото се надяваше, че все пак ще размислят.
Само че не се получаваше. Той си оставаше чуждият, американецът, когото не желаеха сред тях. И всичко това му бе омръзнало до смърт!
Тимъти никога не би признал, че плановете на Бен са добри за Дарингам Хол. Въпреки липсата на алтернатива. Промените бяха единственият път към що-годе сигурното бъдеще на имението — и да, естествено, че бяха свързани и с печалба. Без нея не можеше, но Дарингам Хол все още бе много далеч от изгледите да спечели и пени. В момента имението поглъщаше огромни суми, доста повече, отколкото си беше представял. И дори ако един ден мерките му успееха да вкарат средства в касата, те по всяка вероятност щяха да отидат за закърпване на други новопоявили се дупки. Бен щеше да води безкрайни битки, а тази перспектива все повече засилваше чувството му, че се сражава с вятърни мелници.
Погледна сър Рупърт и подири в лицето му знак, че поне той, дядо му, вярва в избрания от него път.
— И ти ли смяташ плановете ми за погрешни? — попита и сам усети упрека в думите си. Напрегнато зачака отговор, но сър Рупърт поклати глава.
— Не, напротив. Тимъти е стар твърдоглавец. Моят приятел графът на Лестър също отвори имението си за туристи. Казва, че само така може да поддържа сградата. Вярвам, че си на прав път, и се радвам, че действаш толкова енергично. Наясно си какво вършиш и това е добре.
Усмихна се, което леко успокои Бен, не на последно място, защото усещаше, че симпатията на сър Рупърт е искрена. Въпреки това яростните нападки на Тимъти го разтърсиха. А колко ли други хора се отнасяха също така критично към плановете му и не смееха да му го кажат в очите?
По пътя за кабинета думите на Рупърт още веднъж отекнаха в главата му. Дали наистина беше наясно какво върши? Той самият вече не беше напълно сигурен.
В кабинета седна с въздишка зад бюрото си и посегна към телефона. Трябваше да разговаря с Питър, и то спешно, затова първо набра номера на апартамента му. В Ню Йорк в момента беше неделя по обяд, така че по всяка вероятност щеше да намери приятеля си там. Само че никой не му отговори. Бен пробва на мобилния телефон, но веднага бе пренасочен към гласовата поща.