Втренчи се озадачен в апарата, понеже това действително беше необичайно. Питър беше абсолютен маниак и не само че бе постоянно онлайн, но и едва ли не се беше сраснал със смартфона си. Винаги го носеше със себе си и го изключваше единствено когато нямаше друг начин. Например в самолета. В последния им разговор обаче не бе споменал за командировка. Може би просто се намираше на място без обхват.
Бен реши да опита пак по-късно. Но тъй като мисълта не му даваше мира, след няколко минути направи нов опит, после още един — все без успех. Шибаният телефон на Питър явно беше изключен.
Това го подразни и Бен се отказа. Веднъж да има нужда от приятеля си и да не може да го открие! По дяволите, къде се беше дянал тоя проклетник? И какво ли беше толкова важно, че да си изключи смартфона?
16
— И победителката е…
Джеръми Джонсън направи драматична пауза и бавно отвори плика, в който беше картончето с резултата. Винаги правеше така и Тили мразеше този ритуал. В края на краищата беше само клисар, а това тук — състезание по печене на сладкиши, не церемония по присъждане на Оскари.
По-рано неизменно очакваше този момент тръпнеща от вълнение, сега обаче бе просто изнервена и се питаше защо си го е причинила за пореден път. Изведнъж й се стори толкова безсмислено да стои на поляната до църквата, докато Джеръми благоволи да обяви името на тазгодишната победителка.
При това майсторски украсената торта на Тили, която заедно с другите бе изложена на дългата маса под специално монтирания балдахин, този път беше истинска наслада за очите: във формата на църквата в Салтърс Енд, много трудоемка и абсолютно копие на оригинала. От фондан бяха моделирани дори малките витражни прозорци на храма. Цяла седмица Тили се занимава едва ли не настървено с декорирането, понеже така се надяваше да пропъди мислите за Питър. Уви, планът й не успя. Нямаше и да спечели, защото първото място винаги се даваше на Бренда, съпругата на Джеръми. Нито веднъж досега не я беше победила, а и този път със сигурност нямаше да…
— Тили Флечър! — Мелодичният бас на Джеръми се разнесе над поляната и Тили чак след миг проумя, че той действително е произнесъл името й.
— Аз ли? — запита смаяна. — Аз ли печеля?
— Да, и то абсолютно справедливо. Тортата ти е просто гениална — извика застаналата до нея Бренда, заглушавайки избухналите аплодисменти. — Ела, дай да те прегърна! Крайно време беше!
Прегърна Тили и засия цялата в усмивка, без следа от разочарование заради поражението си. А Тили й повярва, понеже Бренда беше незлоблива и се държеше приветливо с всички. Освен това навярно приемаше състезанието като весело селско празненство с благотворителен характер, както беше и редно. Не като място за лична изгода…
— Благодаря — отвърна Тили и докато получаваше почетната грамота, изведнъж се почувства гадно, задето често бе завиждала на Бренда за победите й.
— Бренда е права, тортата ти е фантастична, истинско произведение на изкуството — похвали я Хариет Бичъм, само че с доста по-кисела усмивка.
И тя всяка година участваше в състезанието, но със скромен успех. Този път пак не успя да се качи на стълбичката, защото Джеръми обяви, че на второ място е Бренда, а на трето — младата Шийла Милър, която буквално полудя от радост и се хвърли на врата на мъжа си. Гледката прониза сърцето на Тили.
Боже мой, я се стегни, смъмри се тя, ала докато се ръкуваше с разни хора и приемаше поздравления, напрежението в гърдите, което я мъчеше вече седмица, така и не изчезна.
Питър не се обади повече и тя се опитваше да си внуши, че така е по-добре, че е постъпила правилно. Цялата им връзка се състоеше от няколко маловажни телефонни разговора и бе приятен начин за убиване на времето, нищо повече. Въпреки това се чувстваше така, сякаш някой внезапно бе угасил ярката, топла светлина, под която бе разцъфнала през последните месеци, и я бе оставил в студен, сив мрак. Даваше си сметка, че това бяха глупави мисли. Животът й продължаваше. Просто сега пак си беше съшият както преди.
Никога ли не ви доскучава всичко това?
Тили преглътна, когато в ушите й отново прозвуча въпросът на Питър. Беше й го задал отдавна и тя много се обиди. Сега обаче знаеше какво е имал предвид, понеже животът й действително бе монотонен и предвидим. Протичаше по едни и същи релси, което внезапно я беше подразнило. И вината за това падаше единствено върху Питър, защото той бе прогонил скуката и й беше разкрил възможността да мечтае за друг, интересен живот, в който имаше нещо повече от селска кръчма и неколцина добри приятели. Само дето миналата неделя я изтръгна грубо от тези мечти…