— Честито! Страшно се радвам за теб! — възкликна появилата се изневиделица до нея Джаз Мур.
Тили я огледа изненадана.
— Я виж ти! Това пък какво е? — попита и посочи косата на Джаз, която вече не беше лилава, а блестеше в тъмнокестенявия нюанс, познат на Тили отпреди.
Джаз подръпна смутено един кичур.
— Ами реших, че е време за промяна. Харесва ли ти?
— И още как! — увери я Тили и я притисна в прегръдките си.
Беше наистина щастлива от голямата промяна, настъпила у момичето през последните дни. Откакто бе направила самопризнания, Джаз беше като преобразена, спокойна и отново се държеше доста по-приветливо. Най-вече към Тили, която бе спечелила повторно доверието й. За сметка на това взаимоотношенията на Тили с Едгар от седмица бяха във фризера.
— Баща ти ще дойде ли? — поинтересува се тя, но Джаз поклати глава.
— Не, преди малко замина за Кромър. Но каза да те поздравя и да ти пожелая много късмет! — Девойката се ухили. — Както виждам, помогна.
— Да, май си права — отвърна Тили, разкъсвана между облекчение и разочарование.
Естествено, разбираше защо на Едгар не му се говореше повече с нея. Беше го отхвърлила и навярно му трябваше време, за да го преглътне. Но пък в момента й липсваше като приятел, с когото на драго сърце би отпразнувала победата си. Или с другите хора, които й бяха близки.
Само че Кейт, която всъщност бе обещала да дойде, беше възпрепятствана от спешен случай в Дарингам Хол. А и нито едно от „децата“ й не бе успяло да пристигне за празника. След като се беше сдобрила с приятеля си Дерек, Айви прекарваше много време в Лондон при него и нещата помежду им изглеждаха сериозни. Пък за Дейвид и Анна следобедът на църковната поляна вероятно бе твърде скучен, още повече че в момента двамата изживяваха труден период във връзката си. Тили — иска ли питане — проявяваше разбиране, но внезапно се почувства много самотна.
Питър не беше тук. Едгар не беше тук. Тази седмица очевидно не й вървеше кой знае колко с мъжете, помисли си с огорчение и се зарадва, когато възрастният отец Мортън — слабичък мъж с брада и много добродушна усмивка — взе думата и обяви следващата точка от програмата.
— Така, а сега да разпродадем вкусните торти — извика отецът и плесна с ръце, което тутакси прекъсна всички разговори. — Нали знаете правилата на играта: който иска парче торта, трябва да пусне приемливата за него сума в касичката на масата. Събраните пари и тази година ще преведем по сметката на нашия проект в Танзания. Тъй че не се въздържайте, яжте на воля. Всичко е за благородна кауза.
Отец Мортън посочи отрупаната маса. За нула време се образуваха опашки, най-дългата, то се знае, пред тортата победителка. Винаги ставаше така и Тили едва смогваше да раздава парчетата. Само че вместо да се гордее и да се наслаждава на триумфа си, тя просто се радваше, че има с какво да се разсее от мислите си. Накрая не остана и трохичка от красивата „църква“, но за привилегията да я опитат желаещите трябваше да се бръкнат дълбоко.
— Джеръми току-що преброи постъпленията. Този път са събрани 300 паунда, най-добрият резултат от години насам — съобщи със задоволство Бренда, когато всички участнички в състезанието както обикновено се събраха на ливадата на чашка ликьор и вдигнаха наздравица за победителките.
— Май този път ще е по-добре да не пращаме парите в Танзания, а да ги дадем на Камдънови. Според мен в момента и те имат спешна нужда от средства — отбеляза Хариет Бичъм и демонстративно плъзна поглед над множеството. — Доколкото виждам, никой от тях не е дошъл, нали? А очаквах поне бъдещият ни баронет да се мерне. Малко странно е, че не желае да има нищо общо с нас.
С тези думи повдигна вежди и Тили веднага разбра за какво намеква: носеше се слух, че Бен имал нещо общо с пожара. Което, естествено, бе пълна глупост. Но селските клюкарки, начело с Хариет и Нанси Адлер, лапнаха тази история като топъл хляб и я разпространяваха с наслада, като скалъпиха своя версия за станалото. За Бен, така твърдяха, пожарът бил добре дошъл, понеже и бездруго нямал намерение да остане в Дарингам Хол. Само чакал възможност да продаде имението тихомълком на предложилия най-висока цена, защото вече нямал желание да се занимава с него или от самото начало имал такъв план. И в Салтърс Енд за съжаление имаше достатъчно хора, които вярваха на тези измислици, което беше крайно противно на Тили.