— Хариет, щом толкова държиш да помогнеш на Камдънови, просто престани да разнасяш тези клюки за тях! — реагира остро тя.
Хариет изсумтя и понечи да й отвърне, но Бренда я изпревари.
— Как ти хрумна тази грандиозна идея за торта във формата на църква? — поинтересува се тя, понеже явно искаше да смени темата и да осуети очертаващата се кавга.
— Беше наистина невероятна. А отгоре на всичко и вкусна.
Шийла и другите потвърдиха ентусиазирано и Тили приключи нещата само с последен предупредителен поглед към Хариет.
— Стара рецепта на майка ми, която малко видоизмених — поясни на жените и описа сложния процес по приготвяне на тортата.
— Ето това се казва творческо мислене! — възторгна се Шийла и доля на всички по глътка ликьор.
Тя самата определено вече беше на градус и изпаднала в леко сантиментално настроение, така че прегърна Тили през рамо и сърдечно я притисна към себе си.
— Направо ти се възхищавам, Тили, наистина! Толкова ми се иска да готвя като теб!
— Мда — обади се Хариет Бичъм и сви рамене. — Жалко само, че у вас няма кой да оцени готварските ти умения, нали, Тили? За нас обаче е цяло щастие, че все още си сама, иначе в „Трите корони“ нямаше да се радваме на толкова превъзходна кухня.
Усмивката й бе меденосладка, но Тили забеляза злобните искри в очите й. Прозвуча като комплимент, в действителност обаче беше язвително подмятане, което засегна Тили право в сърцето. Като се изключеше допотопното схващане, че при наличието на партньор не би работила, си беше чиста проява на нахалство Хариет да обсъжда по този начин личния й живот. Или по-точно казано: липсата на такъв.
Тили преглътна. Обикновено би се изсмяла на подобна забележка и би я парирала с подходящ коментар. Само че точно днес, когато всъщност всичко беше наред и тя бе спечелила отдавна жадуваната победа, не й се удаде да изтрие победоносната усмивка от лицето на Хариет Бичъм с находчив отговор. Вместо това изпи голяма глътка ликьор и заби поглед в земята, та никой да не види сълзите, с които се бореше.
— Разбира се, че има кой да оцени готварските й умения.
Познатият глас, който най-неочаквано прозвуча току зад нея, стресна Тили. Не, това не може…
— Питър!
Загубила ума и дума, се вторачи в него. Не си въобразяваше — той наистина беше тук и фиксираше Хариет Бичъм с познатия й до болка гневен поглед.
— А и не е сама — добави Питър и пристъпи до нея, което още повече засили объркването й. Почти не схвана думите му, защото цялото й внимание бе заето с това да го гледа.
Минало беше адски много време, откакто беше стоял пред нея на живо, и тя направо не можеше да му се нагледа. Е, косата му беше разрошена както винаги, но беше прясно избръснат и носеше тъмна тениска под разкопчаната си бяла риза. То се знае, беше с джинси, май не притежаваше друг модел панталони. Това обаче ни най-малко не смущаваше Тили. За нея беше важно само едно: Питър бе тук и действително стоеше пред нея. Но как го беше направил? И какво каза ей сега? Мозъкът й чисто и просто не можеше да работи в синхрон със събитията, трябваше й време да се съсредоточи, за да си възвърне дар словото.
— Как дойде дотук? — запита тя и се озърна, потърси Бен.
Питър сигурно бе пристигнал заради приятеля си. Но защо Кейт не й беше споменала нищо?
— Със самолет и с кола под наем — отговори той. — Никакъв проблем. Виж, позатрудних се да те открия в Салтърс Енд. Проверих у вас и в „Трите корони“, но те нямаше. За щастие една любезна госпожа на площада ми разкри местоположението ти. — Погледна другите жени, които го оглеждаха любопитно. — Това е предимството на живота на село, нали? Всеки знае всичко за другите.
Сега изречението не прозвуча толкова неодобрително, както по-рано. По-скоро изразяваше облекчение. Но беше лишено от логика, поне от близката до ума й логика.
— Дошъл си заради мен? — попита тя и преглътна. — Защо?
Хората около тях взеха да шушукат и Питър май чак сега си даде сметка, че двамата са в центъра на вниманието, което не му се понрави, затова улови Тили за ръка и я дръпна по-далеч от останалите.
— Защото спешно трябва да изясня нещо — отговори на въпроса й. — Права си: не бива повече да си говорим по скайп.
— Така ли?
Сега вече тотално объркана, Тили впи очи в него. И това състояние тутакси се влоши стократно, когато Питър улови ръцете й и ги стисна. Лицето му бе досами нейното и Тили остана без дъх.
— Не. Тъй като това вече не ми е достатъчно — каза той, а тя прочете в очите му нещо, от което й се подкосиха краката. — Не ти казах цялата истина, Тили. Държа да се виждаме не само защото обясняваш добре или готвиш страхотно. Искам да кажа, наистина умееш и двете неща. И със сигурност мога да науча куп неща от теб. Само дето не това трябваше да ти кажа, обаче го осъзнах едва когато ми даде да разбера, че не желаеш повече да говориш с мен. Пък аз, проклетият, смахнат кретен, действително не го бях загрял.