— Но какво имаш предвид? — попита задъхано Тили.
Питър си пое дълбоко въздух.
— Че всъщност живея само за неделите. — Гласът му прозвуча дрезгаво, а той самият плъзна поглед по лицето й, сякаш не му се вярваше, че тя действително стои пред него. — Че се чувствам най-добре, когато те виждам, и се натъжавам всеки път, когато приключваме разговора си. Че денят ми е много по-хубав, когато зная, че ми предстои да се свържа с теб, и че един час седмично изобщо не ми е достатъчен. Че от доста време насам искам повече и се крия зад готварски рецепти и общи приказки, понеже чувството е толкова необичайно. Отдавна не ми се беше случвало. Много отдавна даже. — Питър млъкна и въздъхна дълбоко. — Тили, нямам опит в тези неща и сигурно пак ще сгафя. Но си рекох, че ще ти го кажа с риск да ме сметнеш за луд. А може и да съм такъв. И хаотичен. И разхвърлян. И не особено любезен. Но всичко това ти е известно и ако си склонна да се „сприятелиш“ с всичките ми недостатъци, бихме могли да се опитаме да бъдем заедно, какво ще кажеш? Стига да пожелаеш, ще се науча и да танцувам. Честно казано, дори напреднах, е, поне малко. Миналата седмица всяка вечер посещавах съкратен курс в танцова школа и бих…
Не довърши, защото Тили обви ръце около врата му и го целуна. Често си го беше представяла, ала сега, когато устните му се допряха до нейните и отвърнаха на целувката й, когато усети, че и той я прегърна и привлече към себе си, всичко бе различно. По-хубаво. Вече не беше мечта, беше реалност. Сърцето й препускаше и в цялото й тяло се разляха вълни на невероятно щастие. Чувството беше… толкова истинско, макар двамата да бяха коренно различни. Чисто и просто обичаше Питър. Неговата лоялност и щедрост, които така умело криеше под киселата маска. И вече обичаше да го целува — веднага го разбра. Толкова й се искаше целувката да продължи вечно. Но в един момент — Тили не можеше да каже дали след минути или часове — той се откъсна от нея.
— Ако това е „не“, трябва спешно да поработиш над комуникационните си умения — отбеляза Питър и се ухили толкова широко, че Тили неволно се засмя.
След това обаче отново си даде сметка къде са и стреснато погледна през рамо към посетителите на празника. Почти всички гледаха към тях, някои възбудено си шушукаха, събрали глави, най-вече конкурентките й от състезанието. И Тили сякаш чуваше коментарите на Хариет Бичъм за Питър и нея.
Пак се обърна към него и му се усмихна плахо.
— Предполагам, че известно време ще сме в устите на хората от селото.
Питър се загледа в любопитните зяпачи и лицето му потъмня.
— Какво щастие, че изобщо не ми дреме за мнението на хората — рече язвително. — А и ти не бери грижа, нали няма да си тук да слушаш клюките.
Сърцето на Тили ускори ритъма си.
— Няма ли?
— Не. Искам да кажа… ами… — По лицето му пробягна сянка на неувереност, понеже осъзна, че още не е задал решаващия въпрос. — Във всеки случай не и ако заминеш. С мен. В Ню Йорк. Искам да бъдем заедно, Тили. Наистина. В апартамента ми има достатъчно място, а ти със сигурност ще си намериш работа. Но ако не искаш…
— Искам — каза усмихнато Тили и го притегли малко по-близо към себе си.
Не знаеше колко пъти беше бленувала именно за този въпрос, а сега, като го чу, направо остана без дъх. Ако сънуваше, това бе най-ужасният кошмар на света. Но ако беше вярно…
За миг-два се замисли за Кейт и Камдънови, за всички неща, които щяха да й липсват. И за това колко голяма стъпка беше да се откъсне от сивия делник и да започне нов, непознат живот. Ала той, този живот, преливаше в хиляди багри и я изпълваше с буйна радост.
— Значи, идваш с мен? — попита видимо успокоен Питър.
Тили наклони леко глава и сви рамене.
— Сега, когато вече можеш да готвиш, си добра партия.
Питър се ухили.
— Знаех си, че си струва да се науча — отвърна и я целуна още веднъж.
Целувката продължи, докато Тили забрави всичко около себе си. Когато се откъснаха един от друг, погледът му беше потъмнял, а изражението — сериозно, и Тили знаеше какво му минава през ума, тъй като и тя си мислеше за същото. Искаше да остане насаме с него. Сега, веднага. Задъхваше се и копнееше да изследва по-дълбоко това вълнуващо, тръпнещо чувство, което тъй отдавна не бе изпитвала.