— Ела — рече и го улови за ръка. Заедно си тръгнаха от ливадата, без да се обърнат нито веднъж назад.
17
— И защо не си ми споменала и дума? — попита Кейт полуукорително, полуусмихнато, докато наливаше на Тили чаша чай.
Най-накрая бяха останали сами в дневната в Дарингам Хол, понеже Бен и Питър се бяха усамотили в кабинета, и Кейт умираше да разбере на какво точно се дължеше фактът, че в момента Тили седеше на дивана й с грейнали очи.
Беше сигурна, че приятелката й изпитва нещо повече към Питър Адамс, знаеше и че телефонните разговори между двамата стават все по-дълги и обстоятелствени. Но колкото и да я подпитваше, Тили всеки път избягваше отговора.
— Нали твърдеше, че сте само приятели — каза строго.
Тили пое чашата и се усмихна виновно.
— Така си и беше. Питър нито веднъж не загатна, че означавам нещо повече за него. Пък аз не исках да ставам за посмешище заради чувствата си. — При тези думи въздъхна. — Кейт, той е по-млад от мен и живее в Америка. Мисля, че просто се страхувах да говоря за това, понеже се опасявах да не чуя, че любовта помежду ни и бездруго е обречена.
Кейт изсумтя.
— Дрън-дрън! За това няма предписания. Пък и винаги съм смятала, че двамата сте един за друг. Да, наистина — настоя, когато Тили я изгледа невярващо. — Усещаше се, че помежду ви има нещо специално, въпреки че сте коренно различни.
Тази констатация явно много зарадва приятелката й, защото Тили буквално засия.
— Че ще ми се случи още веднъж… — каза замечтано. — И през ум не ми е минавало, Кейт.
Кейт отвърна на усмивката й, макар че последиците от щастието на Тили не й допадаха много-много.
— И действително заминаваш с него за Ню Йорк?
Тили кимна.
— Да. Летим вдругиден. Всъщност преди това би трябвало да уредя още куп неща, но според Питър ще имам време да го направя и по-късно. — Тя повдигна рамене. — Ако питаш него, най-добре да продам веднага къщата и да тръгна за Ню Йорк с всичкия си багаж.
— Ами ти? — Кейт отпи глътка от чая и погледна скептично приятелката си. Познаваше Тили от достатъчно време, за да забележи кога нещо й тежи на душата. — И ти ли го искаш?
— О, да, безусловно. — Усмивката на Тили стана по-блага. — За това съм си мечтала през цялото време. Но…
— Но какво? — хвана се за думата й Кейт.
Тили пак повдигна рамене.
— Някак си е твърде красиво, за да е истина. Все още имам чувството, че сънувам, и се боя да не се събудя. — Въздъхна и добави: — Чувам онзи досаден гласец в главата си, който непрекъснато ми нашепва, че почти не познавам Питър и затова трябва да се подготвя за евентуален провал на връзката ни. Че се нуждая от предпазна мрежа и двойно подсигуряване и не бива да се хвърлям презглава в такова несигурно приключение. — И за трети път повдигна рамене. — Откачена работа, а? От месеци не копнея за нищо друго, освен Питър да отвърне на чувствата ми. Пък сега, когато вече зная, че ме обича, се колебая. Глупаво, нали?
— Не, съвсем не — възрази Кейт и се замисли за собствените си смесени чувства, когато се събра с Бен. Тогава и тя постоянно се люшкаше между безгранична надежда и бездънни съмнения, та и до днес понякога се чувстваше така. Дори в момента съмненията надделяваха и тя самата не би се отказала от предпазна мрежа и двойно подсигуряване. Дълбоко въздъхна и продължи: — Винаги е скок в неизвестността и според мен всеки се бои, даже когато става въпрос за нещо желано.
Усмихна се, въпреки че не й беше до това. Тъй като паднеше ли, падаше много от високо, а след пожара имаше усещането, че може да й се случи всеки миг. Любовта между Тили и Питър обаче беше нещо различно. Двамата не бяха принудени да се занимават с проблеми като почти фалирало имение, скептични роднини и враждебно настроени селяни и Кейт им стискаше палци да си спестят и занапред подобни неприятности.
— Сигурна съм, че ще бъдеш много щастлива в Ню Йорк — увери приятелката си и си спомни за дните, които бе прекарала там с Бен. — Градът е фантастичен, няма да скучаеш и секунда, докато си с Питър. Но ужасно ще ми липсваш — добави с въздишка.
— Ох, Кейти, не говори така. — В очите на Тили се появи подозрителен блясък. Протегна ръце и привлече към себе си Кейт, която също се бореше със сълзите. — Впрочем това е другата причина, заради която не ми се заминава. Не мога да тръгна просто така и да те изоставя. Точно сега, когато ви е изключително трудно.
Кейт преглътна. Толкова й се искаше да разкаже на Тили за проблемите между нея и Бен през последните дни. На няколко пъти беше на косъм да сподели с приятелката си, но сега вече беше късно. Щеше да я притесни, а не искаше. Тили заслужаваше щастието си с Питър и щом желанието й бе да замине с него за Ню Йорк, трябваше да го осъществи без угризения. Затова и поклати решително глава.