— Напротив, можеш. Все пак Ню Йорк не е краят на света. По всяко време можем да си говорим по телефона. Или по скайп. Нали имаш опит — рече с усмивка и Тили засия срещу нея, явно успокоена, че Кейт не възразява срещу преместването й.
— Да, ще го правим — каза и огледа салона, който Кейт и Бен използваха като всекидневна. — Най-накрая приключихте с преустройството, а? Признавам, страхотно се е получило. Много харесвах малкото ти бунгало, но това тук говори за истински стил.
Комплиментът зарадва Кейт и тя също плъзна поглед по стаята. Намираше се в досега неизползвана част от замъка. Бен ремонтира помещенията и предостави на Кейт възможността да избере в кои да се настанят. Тази и съседната стая, в която бе общата им спалня, й харесаха особено много, защото бяха просторни и прозорците гледаха към градината. Кейт ги обзаведе с много любов с мебели от замъка и някои вещи, които донесе от бунгалото. Бен се съгласяваше с всяко предложение, но кажи-речи нямаше личен принос в оформянето на интериора. В началото пътува доста често до Ню Йорк, за да уреди всичко, но донесе от апартамента си само малко дрехи, компютъра си и книги. Когато Кейт го попита, каза, че искал да започне нов живот в Англия, и тя не подложи думите му под съмнение. Сега обаче й направи впечатление, че той сякаш не се е установил за дълго тук. Дали изобщо възнамеряваше да живее заедно с нея? Беше ли щастлив тук? Може би Ню Йорк му липсваше много повече, отколкото й признаваше, и затова се беше отдръпнал от нея. Дали пък не се чувстваше притиснат до стената? При тази мисъл мъчително преглътна.
— Знаеш ли, винаги съм имала чувството, че мястото ти е в Дарингам Хол — рече замислено Тили и откъсна Кейт от разсъжденията й. — Още като беше малка, се усещаше колко много означават за теб замъкът и Камдънови. Човек ще рече, че срещата ти с Бен е била дело на съдбата. Сякаш така е трябвало да стане.
Кейт отвърна половинчато на усмивката й, но си замълча. Какво би могла да каже? И тя беше вярвала, че мястото на Бен е тук. Само че дали наистина беше така? Дали той все още имаше желание да се занимава с всичко тук? Вече не беше толкова сигурна в това.
След пожара се беше променил. Сега беше по-недостъпен и дистанциран по начин, който й причиняваше болка. Вярно, беше тук и нощем лежеше до нея, ала вече не я прегръщаше и целуваше както по-рано — уж заради контузеното й рамо. Но зад този претекст се криеше нещо друго, Кейт ясно го усещаше. Само че още не беше успяла да открие какво.
— Хайде да проверим къде се бавят мъжете! — предложи на Тили, понеже внезапно изпита непреодолим копнеж по близостта на Бен.
— Чудесна идея. Време е да приключат разговора си — отбеляза Тили и последва Кейт по коридора.
— Едгар как прие напускането ти? — поинтересува се Кейт, докато вървяха към кабинета на Бен.
— Честно казано, още не знае, че заминавам. — Тили сви рамене, щом видя изненаданата физиономия на Кейт. — Опитах се да се свържа с него, обаче той не вдига нито домашния, нито мобилния си телефон, а през последните дни не е идвал и в „Трите корони“. Джаз знае и обеща да му предаде, но досега не ми се е обадил.
— Ами ако не те пусне? — запита угрижено Кейт, а Тили махна с ръка.
— Имам толкова дни неизползван отпуск, че съвсем спокойно ще ми стигнат до края на официалното предизвестие. Освен това приказвах с Роуз Аштън. Случвало се е да ме замества и има голямо желание да поеме работата. Разбира се, окончателното решение е в ръцете на Едгар. Наистина бих искала час по-скоро да обсъдим това, но след като той не…
Мобилният й телефон иззвъня и Тили го извади от джоба си. Изненадано се вгледа в дисплея, сетне вдигна глава към Кейт.
— Едгар е.
— Говорим за вълка… — усмихна се Кейт, ала Тили остана сериозна. Въпреки уверенията й разговорът с шефа очевидно й беше малко неприятен.
— Хайде де, вдигни и изясни нещата — настоя Кейт. — Ще избързам напред, а ти ще ме настигнеш, щом свършиш, става ли?
Тили кимна с благодарност и се извърна, за да приеме разговора.
— Едгар?
Кейт не чу нищо повече от разговора им, понеже бързо продължи по коридора. Беше й мъчно за Едгар, защото ако не се лъжеше, той беше влюбен до уши в Тили и сто на сто нямаше да приеме с радост новината, че ще напусне Салтърс Енд с друг мъж. А и тя самата трудно можеше да си представи „Трите корони“ без Тили, която бе душата на кръчмата и липсата й щеше да се усети и в кухнята, и зад тезгяха. Това беше сигурно.