— О, не!
Кейт сложи длани на раменете му и взе да го масажира лекичко, отне напрежението от мускулите му. Новините действително бяха всичко друго, но не и добри.
В момента работеха по „кафето“, както го наричаше Бен. То щеше да се помещава в хамбара до стопанските постройки, който за целта бе разширен и изцяло преобразен. В началото на май, тоест след по-малко от две седмици, там трябваше да посрещнат първите гости — посетители на замъка. Подготовката беше в разгара си и закъснението бе повече от неприятно.
— Не може ли да наемеш друга фирма?
— С най-голямо удоволствие — отвърна Бен. — Само че керемидите отдавна са платени и в случай че отменя поръчката, откриването ще се забави. А ако анулирам договора с Олдрич & синове, според Рупърт щяло да стане направо скандал. Каза, че вече трето поколение от фамилията работело във фирмата в Салтърс Енд.
Кейт можеше само да потвърди думите на баронета.
— Вярно е. Освен това Сам Олдрич се ангажира активно в църковната ни общност и е близък приятел на отец Мортън.
Бен въздъхна.
— Точно по тази причина според Рупърт не е разумно да го отрежа. Можел да настрои хората срещу мен, а тъй като ще имаме нужда от персонал за кафето, това май няма да се окаже добър ход. — И сви рамене. — Сега като се замисля, въпреки всичко имам пълно право да отрежа квитанциите на тоя нехаен тип. И бездруго реномето ми в селото няма накъде да пострада повече.
Каза го ей така, между другото, но Кейт знаеше, че не приема нещата толкова спокойно. Позицията на нов стопанин на Дарингам Хол му създаваше трудности и грижи. Мнозина не вярваха на „американеца“ и следяха скептично действията му. Непрекъснато се натъкваше на съпротива и Кейт усещаше, че тази ситуация го съсипва все повече.
А беше постигнал невероятно много. Откакто бе поел управлението, имението сякаш бе разцъфнало за нов живот. По-рано семейството приемаше посетители само всеки втори четвъртък от летните месеци, а междувременно почти всеки ден пристигаха автобуси с туристи, които разглеждаха отворената за чужди очи част от замъка. И плановете бяха броят им да се увеличи. Бен възнамеряваше да превърне замъка в атракция, предлагаща на гостите повече от антични мебели и красиви картини. В момента се готвеше да преструктурира стопанството в Дарингам Хол и да започне производство на биопродукти. От тях не само щеше да се приготвя храната в кафето, но и по-късно щяха да ги продават на посетителите в съседния магазин. Той също беше в хамбара и освен земеделски продукти щеше да предлага и художествени изделия, както и произвежданото в Дарингам Хол вино. Продажбата вече беше започнала в пригодена за целта част от партера, а при хубаво време — в палатка отвън. Но всичко все още бе доста импровизирано и Бен очакваше с нетърпение завършването на проекта. Освен това, за да използва по-ефективно потенциала на замъка, за в бъдеще планираше да приемат гости за нощувка и да организират сватбени тържества и други събития. Кейт беше сигурна, че идеите на Бен са от полза за Дарингам Хол, само че те, естествено, водеха и до промени, които не срещаха всеобщо одобрение.
— Просто трябва да дадеш на хората малко време, за да свикнат с новата ситуация — каза тя. — Накрая всички ще се зарадват на постигнатото от теб.
Бен измърмори нещо неразбираемо, което обаче не прозвуча като да вярва на думите й. Посегна към Кейт и я притегли в скута си, а тя реагира с щастлива въздишка.
— Госпожице Хъкли, ако сте дошли да ме окуражавате, има и друг, много ефективен метод да го осъществите — произнесе той с менторски тон и се ухили, а Кейт усети как сърцето запърха в гърдите й.
— О, така ли? — Цяла грейнала в усмивка, обви ръце около врата му. — И какъв е той, господин Стърлинг?
В отговор Бен я привлече още по-близо до себе си, пъхна длан под косата й и с върховете на пръстите си взе да масажира чувствителната кожа на тила й. Докосването беше съвсем леко, но изпрати вълна от тръпки по целия гръб на Кейт.
— Е, ти си знаеш — закачи я, а когато устните им се намериха, Кейт се отдаде на удоволствието от целувката и за миг забрави къде се намира. Телефонният звън обаче й припомни по доста груб начин.
Бен се откъсна от Кейт със сподавена ругатня и посегна към слушалката.
— Ало? — изръмжа с такава досада, че Кейт не би се учудила, ако човекът от другата страна на линията веднага затвореше телефона. Понечи да се надигне, та Бен да говори на спокойствие, но той не я пусна от скута си. Така че тя остана на мястото си и огледа помещението, което по-рано бе кабинетът на Ралф, бащата на Бен.