Щом стигна до вратата на кабинета, отвътре се дочуха разпалени гласове и Кейт се закова намясто от изненада. Не беше очаквала, че Бен и Питър могат да се скарат, затова се почуди дали няма да им попречи с появата си. Само че любопитството й взе връх, така че почука и влезе в стаята.
Бен и Питър стояха до прозореца, задълбочени в спора си, но в един момент Бен извърна глава в нейната посока, видя я и мигновено млъкна. Питър обаче бе застанал гърбом към нея и продължи да говори:
— Не, по дяволите! В никакъв случай апартамента! Дума да не става! Ако го продадеш сега, няма да можеш…
В същия миг забеляза, че Бен не го слуша повече, и се обърна.
— О! — възкликна и направи виновна физиономия, което още повече засили шока на Кейт. Тъй като явно беше наясно, че информацията, която току-що бе издал, е съвсем нова за Кейт.
— Още държиш апартамента в Ню Йорк? — запита тя и когато Бен кимна, усети как върху раменете й се стовари неимоверна тежест.
18
В стаята внезапно стана толкова тихо, че се чуваше иначе едва доловимото тиктакане на часовника върху камината. Кейт имаше чувството, че времето тече в обратна посока, стигайки до деня, когато в нюйоркския апартамент на Бен го бе попитала дали всичко е наред. Дали е уредил с Питър продажбата на фирмения си дял и апартамента. И си припомни какво й беше отговорил.
Беше я излъгал. С нито една дума не беше намекнал, че не е продал жилището. Защо беше премълчал?
Кейт не беше в състояние да изрази разочароването си с думи, затова просто впи очи в него. Бен отвърна на погледа й, но не с виновно, а с враждебно изражение.
— Моля да ме извините, наложи се да изясня един въпрос — каза влязлата след Кейт Тили. Изглеждаше умислена, сякаш все още не се бе отърсила от разговора с Едгар, така че й отне миг-два, докато усети напрежението в стаята. — Но какво става тук? — попита след това недоумяващо.
— Нищо — обади се Питър.
Личеше му, че се чувства зле. Навярно съзнаваше, че неволно бе поставил приятеля си в доста неприятно положение. И въпреки че понякога даваше вид на недотам деликатен човек, сега явно усети, че Бен и Кейт трябва да поговорят насаме, защото пресрещна Тили и я хвана под ръка.
— Знаеш ли, мисля, че двамата с теб трябва да изчезваме по най-бързия начин. В края на краищата имаме да вършим още куп неща преди заминаването.
— Но защо? — Тили очевидно се озадачи от внезапното му желание да тръгват. — С Кейт трябваше да…
— Със сигурност ще имаш възможност за това. Сега обаче наистина трябва да вървим — каза Питър и я дръпна към вратата.
— Ще се видим по-късно — извика на двамата в стаята, а миг по-късно отвън се чу как каза нещо тихо на Тили. Гласовете и стъпките им заглъхнаха в коридора. Ето че Кейт и Бен вече бяха сами и слава Богу, защото Кейт едва сдържаше гнева си.
— Значи си запазил жилището? — попита тя. — Мислех, че парите ти трябват за имението.
Лицето на Бен остана безизразно и отново се превърна в маската, която тя ненавиждаше донемайкъде.
— Питър ми плати много солидна сума за фирмения дял, затова не се наложи. Посъветва ме да не изгарям наведнъж всички мостове зад гърба си и аз се съгласих.
— А защо не ми каза нищо?
Бен сви рамене.
— Това си е мой проблем.
Кейт изсумтя.
— Така ли виждаш нещата?
— Да, по дяволите, така ги виждам! — реагира остро той. — Парите са си мои, Кейт. И ще ги вложа там, където сметна за правилно. Тъй че не ти дължа обяснение.
— Изобщо не става дума за това — възрази бурно Кейт. — Става дума, че си си оставил отворена вратичка. За която не е трябвало да зная.
— Господи, не прави от мухата слон! — Бен прокара пръсти през косата си. — Просто се застраховах и не заложих всичко на една карта. Толкова ли е погрешно? А отгоре на всичко точно в момента обмислям да продам жилището. За това ставаше въпрос в разговора с Питър. Тъй като парите ми трябват сега, иначе Дарингам Хол може и да няма бъдеще. Във всеки случай не и бъдещето, което съм планирал.
Кейт застана плътно пред него и го погледна в очите, подири в тях отговор на въпроса, внезапно надвиснал като дамоклев меч над всичко, което бе изживяла с него и на което се беше надявала през последните месеци.
— Изобщо смяташ ли да продължиш започнатото тук?
Той избягна погледа й и Кейт усети как ядът й стихна и отстъпи пред друго, по-мрачно чувство, което сякаш я зашемети. Изведнъж всичко придоби смисъл — липсващите лични вещи и неговото колебание, щом тя отвореше дума за бъдещето. Фактът, че никога не отговаряше, когато му казваше, че го обича…