— Никога не си бил изцяло тук, нали? — промълви тихо. — Никога не си възнамерявал да превърнеш Дарингам Хол в свой нов дом.
— Мамка му, Кейт, какво искаш от мен? Нали съм тук! — Очите му хвърляха гневни искри, но Кейт прозря какво всъщност се криеше зад тях: съпротива. Чувстваше се притиснат до стената и преминаваше в атака. — Погрижих се да не продадат имението на търг. Единствено благодарение на мен Дарингам Хол все още е резиденция на Камдънови, каквото бе желанието на всички ви. Каквото бе твоето желание. А какво получавам в отплата? Единствено критика. От жителите на селото, от драгите си роднини, а сега дори и от теб. На никого не мога да угодя, непрекъснато съм принуден да премахвам всевъзможни пречки. А за капак да слушам и клевети. — И изсумтя, когато Кейт го изгледа с недоумение. — Да не мислиш, че не зная какво приказват в селото? Че съм запалил хамбара, за да прибера сумата от застраховката? И че само чакам удобен случай, за да пласирам скъпо и прескъпо Дарингам Хол? Най-сериозно смятат, че съм способен на това, Кейт. — Бен поклати глава. — И тук си права. Наистина не зная дали имам желание да прахосам и остатъка от състоянието си за кауза, която всъщност не ми носи друго освен ядове. Но ти очакваш това от мен, нали? Трябва да постъпя така, за да ти докажа, че говоря сериозно.
— Не. — Кейт сви ръце в юмруци, понеже той явно не желаеше да види къде е истинският проблем. — Очаквам само да си искрен. Спрямо мен и спрямо себе си. Въпросът е принципен, разбираш ли? Твърдеше, че ще заложиш всичко, за да спасиш Дарингам Хол. Но в действителност никога не даваш всичко, нали, Бен? Никога не правиш последната крачка. Винаги си осигуряваш път за бягство и изчезваш, щом ти дойде в повече. Както е било и с приемните семейства. Нищо не се е променило.
В погледа на Бен проблесна жестокост, но и огорчение, чиято интензивност изплаши Кейт.
— Ето защо не се доверявам на никого. — Буквално изстреля думите. — Тъй като хората използват споделеното срещу мен, когато им изнася.
Сега очите му пламтяха и Кейт усети остро пробождане в гърдите, защото изведнъж си даде сметка колко дълбоки са душевните му травми. Беше си помислила, че Бен е решил да остави всичко зад гърба си и да започне нов живот с нея. И по всяка вероятност така и бе възнамерявал. Само че при Бен имаше граници, които нито тя, нито друг имаше право да престъпи. И бе принудена да приеме този факт, независимо от болката, която й причиняваше.
— Ти може и да не ми се доверяваш — продума тихо Кейт, — но аз ти се доверявах, Бен. Бих влязла в огъня заради теб. Мислех, че сме заедно. Мислех…
Че се обичаме — тези слова искаше да произнесе, но те изведнъж замряха на езика й. Вместо това изви глава настрани, защото в очите й запариха сълзи. Припряно отстъпи няколко крачки назад и чак тогава пак се обърна към него.
Бен се взираше в нея с ръце, свити в юмруци.
— Доверяваш ми се, така ли? — запита я. — А защо тогава не ме послуша, когато те помолих да не се приближаваш до оня шибан кон? И ти вършиш каквото си наумиш, независимо от мнението ми.
— Но това е съвършено различно — оправда се Кейт, а в гласа й прозвучаха уплаха и донякъде съзнание за вина.
— Не, по дяволите, съвсем същото е!
Миг-два постояха един срещу друг, сетне Кейт не издържа и направи крачка към него.
— Бен…
— Не, Кейт. — Отдръпна се от нея, поклати глава. — Дадох каквото можах. Щом не е достатъчно, значи… — Раменете му потръпнаха. — Значи просто не се получава и толкова.
Леден юмрук стегна сърцето й, безмилостно го стисна, когато Кейт осъзна, че Бен говори сериозно, че не може да продължи нататък.
— Решил си да си тръгнеш, тъй ли? — Гласът й потрепери, когато изговори онова, от което се опасяваше през цялото време, а фактът, че Бен не възрази, буквално изтръгна сърцето от гърдите й. — Ами тогава просто го направи — добави и кимна. — Не си длъжен да останеш и да инвестираш в нещо, в което не вярваш. Така не вършиш услуга на никого. — По бузата й се плъзна сълза, но Кейт не я избърса. — Дарингам Хол се нуждае от човек, който ще му отдаде цялото си сърце. Както и аз, Бен. Няма да участваме в половинчати експерименти. Те не ни вършат работа.
Сетне се взря в него, като се надяваше да й възрази. Надяваше се да й каже, че греши и че той още вярва в любовта й. Толкова силно го желаеше, че сякаш видя как в очите му припламна нещо, което й даде упование. В следващия миг обаче искрицата угасна и лицето му отново стана непроницаемо.
С върховно усилие Кейт успя да сподави риданията си, но болката в гърдите се засили и стана почти непоносима. Затова рязко се обърна и изскочи от стаята.