— Може пък да се върне — каза Айви в опит да й вдъхне надежда. — Тръгнал е много набързо, не е изключено да размисли.
Кейт си припомни изражението му на раздяла и тъжно поклати глава.
— Не ми се вярва — промълви.
— Не плачи, Кейти. Нещата със сигурност ще се наредят.
Айви сложи ръка върху лакътя й и видяла загрижения поглед на приятелката си, Кейт усети, че в очите й пак нахлуват сълзи. Прииска й се да се отпусне и да подири утеха в прегръдките на Айви, но в същия момент в кухнята влетя Оливия.
— Вярно ли е, че Къркби кара Бен на летището? — попита тя.
Гласът й обаче не прозвуча триумфално, както очакваше Кейт, а по-скоро панически. Щом Кейт кимна, Оливия се свлече видимо покрусена на един стол.
— Но… О, не! Преди това исках да… — И млъкна.
— Какво? — попита Айви.
— А, нищо — отвърна уклончиво Оливия. — Аз… просто се учудих, че изведнъж толкова се разбърза.
Кейт преглътна заради буцата, която бе заседнала в гърлото й. Да, все още не беше сигурна как да изтълкува спешното му заминаване. От една страна, то подхождаше на характера му. Решеше ли нещо, не протакаше, а действаше. Този път обаче тръгването му й се стори твърде припряно. Дори Тили и Питър, които бяха заминали малко преди Бен, останаха изненадани от промяната на плановете му. Приличаше на бягство, а може би и си беше такова. Кейт усети как сърцето й за пореден път се сви. Нервно сведе глава и се вторачи в плота на масата, за да се овладее. Когато погледна нагоре, видя влизащата в кухнята Клер.
— Айви! Вече си пристигнала! — поздрави тя дъщеря си и погали утешително Кейт по ръката, явно забелязала колко зле се чувства.
— Какво ще кажете за чаша чай? Мисля, че ще ни се отрази добре.
— Къде е татко? — попита Айви.
— Обсъжда нещо с дядо ти и Тимъти — докладва Клер, докато запарваше чая. — Умуват как да постъпим. Но според Джеймс положението не е никак розово.
— Бен от кого е получил оферта? — поинтересува се Айви.
— Не пожела да ми каже — отговори сър Рупърт, който в същия момент влезе в кухнята заедно с Джеймс и Тимъти. Старецът се отпусна тежко на един от столовете. — Опасявам се обаче, че е Луис Бартън.
— Бартън? — изпищя шокирана Айви и плъзна поглед по присъстващите. — Не, Бен не може да продаде Дарингам Хол на този тип!
— Както личи, не го и иска. Затова ни дава време да намерим друго решение — отвърна сър Рупърт, но гласът му прозвуча унило.
Потърси погледа на Кейт и тя с върховно усилие издържа да не се разплаче заради мъката в очите му. Знаеше, че през последните два дни старият баронет бе направил всичко възможно, за да задържи Бен. Дойде и при нея и я помоли още веднъж да поговори с внука му, но Кейт отказа. Решението беше на Бен и тя не желаеше да му влияе. Нямаше право, във всеки случай вече не, така че с нищо не можеше да възпре заплахата, надвиснала над Дарингам Хол.
И Тимъти, който също седна на масата, май се радваше на заминаването на Бен далеч по-малко от очакваното. Според Кейт изглеждаше по-скоро сърдит, а Джеймс — унил и потиснат.
— Е, измислихте ли някакво решение? — попита Клер, докато наливаше заврялата вода в чайника. — Какво бихме могли да направим?
Тримата мъже останаха безмълвни в продължение на дълъг миг, тъй като отговорът явно не беше лесен.
— Банката категорично няма да ни отпусне повече пари — обади се накрая Тимъти. — Така че ще се наложи да потърсим частни кредитори.
Погледна Оливия, но тя вдигна ръце, понеже се досети кой въпрос се крие зад погледа му.
— Цялото ми наследство вече е вложено в Дарингам Хол — каза. — А брат ми още преди години обясни на Ралф, че не може да ни подпомогне финансово.
— Тогава си напрегни мозъка кого да попитаме. — Мисълта по принуда да врънкат за пари познати и приятели очевидно му беше противна, но се държеше войнствено.
— Ако имаме късмет, парите ще ни стигнат за междинно финансиране. Ще можем да изплатим една част на Бен и да продължим санирането, а щом Дарингам Хол се стабилизира и започне да получава приходи, той ще си получи и остатъка.
Предложението му не предизвика буря от възторг, Кейт прочете по лицата единствено объркване и безпомощност.
— А дали изобщо ще се справим без Бен? — наруши настъпилата тишина Оливия и когато всички се вторачиха в нея, сви рамене. — Не че нещо, но как ще се стабилизира Дарингам Хол, след като той спря да организира всичко? Без него имението никога няма да стъпи на краката си.
— Длъжни сме да приемем решението му — обади се сър Рупърт. — Бен направи невероятно много за нас. Трябва да сме благодарни, а не да се оплакваме.