Мебелите бяха същите, а и почти нищо друго не бе променено. Всъщност Бен беше подновил само електронното оборудване. Вместо допотопната машина, използвана от Ралф, сега тук имаше модерен настолен компютър, телефонната система също беше нова. Освен това липсваха снимките в рамки на Дейвид и Оливия, някога украсявали писалището на Ралф. Бен обаче не ги беше заместил с други, а и никъде другаде не се виждаха негови лични предмети. На работния плот имаше само книжа и класьори и Кейт внезапно си помисли, че обстановката е лишена от индивидуален облик, което й се стори ужасно. Сякаш Бен не желаеше да слага своя отпечатък върху това място. Подобно бе и положението с общите им стаи в замъка. Тя самата беше донесла вещи от бунгалото си — мебели, сувенири и картини, които имаха стойност за нея. А Бен, изглежда, не притежаваше нищо такова…
Той остави слушалката и тя си даде сметка, че бе потънала толкова дълбоко в мислите си, та изобщо не беше чула телефонния разговор. Погледна го с тревога.
— Още лоши новини?
Той се усмихна накриво.
— Много лоши даже. Беше архитектката. На строежа имало проблем с планираното разпределение. Трябва да отскоча дотам и да проверя.
— Окей — въздъхна примирено Кейт. — Тогава просто ще поотложим окуражаването.
И се надигна от мястото си, но когато и двамата станаха на крака, Бен още веднъж я привлече към себе си.
— Но да не забравиш — каза и я целуна, от което й се подкосиха краката. След това я пусна със съжалителен поглед, набързо събра някакви книжа и ги пъхна в папка.
— А, впрочем има и една добра новина — рече, когато застанаха на прага. — Сутринта се обади жената от филмовата продукция. В най-скоро време ще изпрати агент, който още веднъж да огледа подробно всичко. — И се ухили. — Значи, все още сме в играта.
— Супер! — възкликна възторжено Кейт.
Бен беше влязъл в контакт с британски телевизионен канал, който обмисляше дали да използва Дарингам Хол като декор за телевизионен филм. В списъка имаше още няколко замъка и предстоеше да се вземе решение. Ето че сега поне имаха някаква надежда.
— Да, така е — съгласи се Бен. — Вярно, ако ни изберат, това със сигурност няма да допадне на Тимъти и Оливия. Не само туристи, ами за капак и голям филмов екип, който влиза и излиза като у дома си — пак ще се наложат много дълги обяснения, за да ги убедя, че Дарингам Хол има спешна нужда от всякакви източници на приходи. Двамата май все още вярват, че ще се оправим без никакви ограничения.
Кейт би му опонирала на драго сърце, обаче за жалост Бен бе абсолютно прав. Чичо му недоволстваше бурно срещу планирания туристически център, понеже се опасяваше, че тълпите посетители ще съсипят очарователната атмосфера на Дарингам Хол, и сто на сто нямаше да се възторгне от присъствието на филмов екип в замъка. А и Оливия се противопоставяше на Бен при всеки сгоден случай и критикуваше предложенията му. Понякога Кейт направо му се чудеше как успява да запази спокойствие в разговорите с двамата.
Въпреки всичко реши да не помрачава радостта си от хубавата новина, така че направи пренебрежителен жест.
— Голяма работа! Само почакай, като дойдат разни телевизионни звезди, всички ще припаднат от вълнение, най-вече Оливия. И ще видиш как ще те обикнат.
Бен изкриви уста, което би могло да мине и за усмивка.
— Стига ми да ме оставят да работя на спокойствие. Няма нужда да ме обичат — добави с толкова ясна нотка на неприязън, че Кейт усети пробождане в сърцето.
Бен не приказваше охотно за чувствата си — вече беше разбрала това — и по принцип избягваше темата „любов“. Също и с нея. Вярно, живееха заедно и всъщност всичко помежду им беше наред. Но никога не реагираше, когато му кажеше, че го обича, и не споменаваше нито дума за общото им бъдеще, а говореше само за Сега и Тук. Имаше моменти, в които това притесняваше Кейт, ала я утешаваше мисълта, че може би му е необходимо още малко време, за да разкрие напълно душата си. В края на краищата нищо друго не хвърляше сянка върху щастието й и нещата все някога щяха да се оправят.
Придружи Бен до голямото фоайе.
— Да те закарам ли до конюшнята? — попита той, но Кейт поклати глава и посочи към коридора за кухнята, откъдето долитаха възбудени гласове. Ако не се лъжеше, бяха гласовете на готвачката Меган и Оливия, вдовицата на Ралф, които се караха разгорещено.
— Благодаря, но май по-добре да погледна набързо какво се е случило пак — каза Кейт и целуна Бен за довиждане.
Сетне се запъти към кухнята, обаче още преди да стигне до вратата, срещу нея се зададе едната камериерка. Разплакана.