Дейвид усети как тежестта в гърдите му изчезна — за да се върне и да го смаже още в следващия миг, щом осъзна колко скъпо е заплатил за това прозрение. Тъй като по пътя към него бе загубил Анна, която обичаше повече, отколкото би могъл да й каже. Как можа да я отпрати!
Но това е поправимо, рече си Дейвид и седна в леглото, изпълнен с решимост. Щеше да си я върне, още сега. С колата щеше да стигне за няколко часа във Франция. Щеше да поговори с Анна и да й каже, че се нуждаеше от нея повече, отколкото от въздуха, който дишаше. Че иска да е до него и никога повече няма да я пусне. А ако имаше суперголям късмет, може би тя…
На вратата се почука и Дрейк влезе в стаята. Добре, помисли си Дейвид. Ето че можеше веднага да му съобщи решението си.
— Дрейк, аз…
— Имаш гости — прекъсна го Дрейк и отстъпи встрани, за да направи път на Анна.
— Здравей — промълви тя с познатия му леко неуверен тон и тръгна към него.
22
— Анна!
Дейвид скочи от леглото и се взря в нея, за миг загубил ума и дума. Едва когато тя застана пред него, възвърна донякъде способността си да мисли и посочи дивана.
— Заповядай — покани я и колебливо седна до нея. — Какво правиш тук?
Все още бе толкова шашнат, че не можеше да откъсне поглед от нея. Косата й беше малко по-къса, лицето — по-бледо от обикновено, а под очите й имаше сенки. Ала за него бе по-красива от когато и да било. Той преглътна с усилие.
— Мислех, че си във Франция.
— Бях — рече Анна. — Но преди два дни се върнах.
— Какво? — Дейвид смръщи чело. — Сутринта Зоуи ми каза по телефона, че си още там.
Анна сви рамене.
— Тя дойде да ме прибере — поясни, а когато Дейвид се навъси, озадачен и донякъде ядосан заради лъжата, добави: — Според мен е помислила, че не желая да ти съобщава за връщането ми. — И се усмихна, но едва доловимо. — Нали й казах, че не искам да те виждам повече.
Сърцето на Дейвид заби лудо.
— А сега промени решението си?
Тя не отговори веднага, а просто се загледа в него.
— Само по този въпрос. Все още смятам за налудничава идеята ти да работиш в казино, макар да е на баща ти. И всъщност се канех да не спирам да ти се сърдя. Но след като се обади сутринта…
Млъкна и Дейвид видя искриците в очите й, долови отчаяната решителност, прозвучала в гласа й.
— Не мога повече, Дейвид. Направо не издържам. Чувствам се зле, когато сме разделени. Опитах се, честно, но всичко в онзи интернат ми се струваше ужасно. През цялото време ме измъчваше мисълта, че като се върна, няма да те заваря там. Не знаех как си и какво правиш, а това бе просто нетърпимо. Буквално се разболях и мама усети и помоли Зоуи да ме измъкне оттам.
— Анна… — започна Дейвид, ала тя го прекъсна.
— Не ми пука дали е неразумно. И не ми се слуша повече, че сме твърде млади или някоя друга идиотщина. Обичам те и зная, че сме създадени един за друг. Така че ако не желаеш да сме заедно, кажи ми тук и сега, че си много по-щастлив без мен. В противен случай няма да мръдна от тази стая.
И го изгледа предизвикателно. Беше толкова възхитителна, че сърцето му се сви, а по лицето му се разля усмивка.
— Не съм щастлив без теб. — Допря длан до бузата й и прокара пръст по сенките под очите й, за които бе виновен. После се наведе към нея и я целуна по устните, които толкова му бяха липсвали, че едва ли не изпита болка при досега с тях. Ала болката бе приятна, целебна, тя заличи скарването и остави място единствено за чувството, че двамата наистина си принадлежат.
— Да те напусна беше най-глупавата ми идея досега и одеве реших да замина за Франция и да ти се извиня, че се държах като пълен кретен — призна той, когато миг по-късно се отдели от нея, и поклати глава. — И аз не зная защо си помислих, че ще е по-добре да се разделим. Бях толкова объркан и допуснах огромна грешка. Но всичко се промени. Сега зная какво искам.
— Ами? — попита Анна с надежда в гласа. — И какво е то?
Дейвид вдиша и издиша дълбоко и за пръв път намери думи, за да изрази току-що взетото решение.
— Ще възобновя следването си, но ще променя специалността. Икономиката не е моята страст. Искам да следвам история на изкуството. Това ме интересува и ми се ще един ден да работя в тази сфера. Например като уредник на изложби. Сигурно има и куп други възможности. А освен това… — Тук въздъхна и обхвана ръката на Анна. — Освен това най-вече искам теб, Анна. Ако ме приемеш отново.
— О, Дейвид! — Анна го целуна още веднъж. — Нито за миг не съм искала да се разделим. — Сетне смръщи чело. — Но как ще реагира баща ти на решението да си тръгнеш?