Толкова й се искаше да разбере как е той и дали още си мисли за връзката им като нея. Или отдавна се беше преориентирал. Навярно беше щастлив в Ню Йорк. Познаваше града много по-добре, отколкото английската провинция, и тя самата бе станала свидетелка колко добре се чувства там. Желаеше му всичко най-хубаво. Ала си пожелаваше и друго: Бен да е отново тук…
Кучетата, които тъкмо се гласеше да пусне в градината, залаяха предупредително и се втурнаха към входната врата. Явно идваше някой и Кейт изстена безмълвно. След дългия работен ден предпочиташе да остане на спокойствие, въпреки това се приближи до вратата и се стресна, виждайки на прага вуйчо си и вуйна си.
— О, здравейте!
Насили се да се усмихне и само заради Бил отвори широко вратата и покани двамата вътре. Ако беше само Нанси, нямаше да я пусне след всичко, което се беше случило през последните седмици и месеци.
— Извинявай, че нахълтахме така, Кейт — каза Бил, стоейки някак нерешително в стаята, — но има новини и Нанси настоя да ти ги съобщим лично.
Нанси, която както обикновено се оглеждаше критично наоколо, обърна глава към мъжа си и кимна.
— Кажи й, Бил — подкани го, но не можа да устиска и мигновено изтърси на един дъх новината: — Представи си, хванали са подпалвача!
— Нима? — попита Кейт с облекчение и същевременно с тревога. — Кой е?
— Младеж от Фейкънхам на име Стюарт Милс — поясни Бил. — Както изглежда, има нещо общо с момичетата, които бяха нападнали Бен. Приятел е на главатарката, онази Гейл Фостър.
— Боже мой! — Кейт го погледна уплашено, когато си даде сметка какво означава чутото. — Акт на отмъщение?
Бил кимна.
— Явно е избрал целенасочено хамбара, понеже е искал да навреди на Бен.
Кейт изпусна шумно въздуха от гърдите си и се опита да навърже нещата.
— И как го уличихте?
Бил се ухили доволно.
— Ами като не може да си държи езика зад зъбите. В кварталната кръчма се похвалил, че е отмъстил на оня тип, дето вкарал приятелката му в пандиза. По време на разпита много бързо се оплете в противоречия. Освен това малко след пожара са го видели няколко пъти в селото. Старият Хендерсън даже си спомни, че Милс му задавал въпроси за Бен и плановете му относно замъка. Когато го притиснахме с тези показания, клекна.
Бил видимо се гордееше с успешното разследване, но през главата на Кейт в момента минаваха други мисли.
— Камдънови знаят ли вече?
— Разбира се — увери я Бил. Отвори уста да добави още нещо, само че Нанси беше по-бърза, изтика мъжа си назад и погледна много сериозно и едва ли не настойчиво Кейт.
— И господин Стърлинг сигурно също знае. Ако не, трябва да му кажеш, Кейт. Вие си говорите от време на време, нали? Предай му, че случаят е разрешен и вече може да се върне.
Кейт толкова се стъписа, че в първия миг загуби ума и дума.
— Той не си тръгна за това — отвърна след малко, макар че нямаше желание да го обсъжда точно с Нанси. — И не вярвам да се върне.
— Ама как, длъжен е да се върне! — настоя вуйна й. — Вече няма туристи, Кейт, хората се тревожат. — И вдигна ръце. — Мери Боне, която държи малкия бутик до „Трите корони“, днес ми сподели, че оборотът й се сринал, понеже в двореца не идвали посетители. И Бог знае какво ни чака. Селяните, които щяха да доставят продукцията си на кафето, увиснаха, да не говорим за онези, дето се надяваха да започнат работа като келнери или общи работници. Те искат господин Стърлинг да се върне и да се заеме с имението!
Невъзмутимо посрещна изненадания поглед на Кейт, а в думите й не се долавяше и капка угризение. Напротив. Както винаги се смяташе за права и това навярно нямаше да се промени, дори Кейт да й припомнеше с каква наслада бе разпространявала неверния слух, че Бен е замесен в пожара. Беше сред главните му критикари в селото и не намираше да каже и една добра дума за него и плановете му — но сега щеше да отрече и това. Беше непоправима и Кейт вече нямаше желание да хаби енергията си с нея. В тирадата на вуйна й я заинтригува единствено фактът, че настроенията в селото явно са претърпели обрат. Мнозина осъзнаха колко важни и правилни са плановете на Бен и макар вече да беше късно, Кейт изпита известно удовлетворение.
— Нали ще му кажеш? — продължи да подпитва Нанси, само че Кейт не успя да й отговори, понеже кучетата пак залаяха, предупреждавайки за идването на друг човек.