Кейт се приближи забързано до вратата, благодарна, задето не се наложи да обяснява на Нанси, че в момента изобщо не разговаря с Бен. Ей Богу, състоянието на връзката им ни най-малко не засягаше старата клюкарка.
— Дейвид! — възкликна, учудена не на шега, щом видя новодошлия. — Мислех, че си в Лондон.
— Бях — отвърна Дейвид и грейна в усмивка, сякаш от радост, че се е завърнал, или заради нещо друго. Но само след миг отново стана сериозен. — Може ли да поговорим?
Кейт моментално усети, че се е случило нещо и че явно иска да го обсъдят на четири очи, тъй като Дейвид определено се стъписа, виждайки Бил и Нанси.
— О, ти имаш гости. Тогава може би ще намина по-късно, когато…
— Не, няма нужда. Ние и бездруго се канехме да тръгваме — прекъсна го Бил.
И изведнъж се разбърза. Навярно усети, че кавгата между Кейт и жена му вече витае във въздуха. А той — както винаги — гледаше да я предотврати. Днес обаче страхът му от конфликти по изключение бе добре дошъл за Кейт. Затова не настоя да останат, а едва ли не ги изтика навън.
На излизане Нанси не се стърпя и измери Дейвид с любопитен поглед, а по пътеката през двора се обърна още няколко пъти. За да не й даде нов материал за сплетни, Кейт веднага покани Дейвид в бунгалото, където никой нямаше да ги безпокои.
Дейвид я последва, но любезно отказа предложената чаша чай.
— Е, изплюй камъчето — каза Кейт. — Какво толкова спешно има?
Дейвид въздъхна.
— Тук съм не заради себе си, а по молба на майка ми. Или да го формулираме по друг начин: тук съм, защото тя не смее да дойде.
Тази новина изненада Кейт. Почти не беше виждала Оливия след заминаването на Бен, но в редките случаи, когато се засичаха, Оливия се държеше значително по-приветливо отпреди.
— Да не съм извършила нещо нередно?
Дейвид поклати глава.
— Ти не, тя е извършила. Нещо, от което много се срамува и което държи да поправи.
— Аха. — Кейт смръщи чело. — И за какво става въпрос?
— За това тук.
Дейвид й подаде пакетчето, което носеше със себе си.
Беше затворен подплатен плик, на който пишеше нещо, а когато Кейт го разгледа по-внимателно, сърцето й подскочи, тъй като позна завъртяния почерк. Беше на Ралф Камдън, който бе написал само две думи.
За Бен.
24
— Какво има вътре?
Кейт опипа плика — беше тежък, сякаш в него имаше книга или нещо подобно.
— Не знам. — Дейвид въздъхна и се облегна назад. — След смъртта на татко майка ми го е намерила в едно от неговите чекмеджета. Очевидно е предназначен за Бен.
— Но… — поде Кейт.
Той кимна.
— Но тъй като го държиш в ръка, е също така очевидно, че не го е дала на Бен. — И поклати глава, сякаш сам не можеше да проумее този факт. — Мама ми се обади сутринта и ме помоли да отида веднага при нея. Направо не беше на себе си и ми отне доста време, докато я успокоя и изкопча информация от нея. Явно често е сънувала кошмари и сега си въобразява, че татко говори с нея от гроба и й се сърди, понеже не е уважила последната му воля. Каза ми, че…
— Скрила е плика? — прекъсна го Кейт, понеже едва сега схвана напълно значението на казаното от Дейвид. — Защо?
— Точно това я попитах и аз — рече Дейвид. — Отначало твърдеше, че след смъртта на татко била толкова объркана, че чисто и просто забравила. Само че аз не й се вързах и накрая си призна, че ревнувала. Не можела да понесе, че последните мисли на Ралф не били отправени към нея. Освен това напълно несправедливо обвинявала Бен за случилото се и според мен решението й да скрие плика е форма на отмъщение.
Мислите се надпреварваха в главата на Кейт. Какво ли съдържаше пликът? Може би нещо много важно, а Бен не го беше получил. Дали нещо би се променило, ако Оливия не го беше задържала? А дали би се променило сега, ако Бен се запознаеше със съдържанието му? Част от нея копнееше да повярва в това, но Кейт игнорира искрицата надежда, която мигновено бе припламнала в гърдите й. Бен си беше отишъл и никаква новина, свързана с починалия му баща, нямаше да го върне. Така че се съсредоточи върху другия важен въпрос.
— И сега какво?
— Същото се запитахме и ние с мама и затова съм тук — поясни Дейвид. — Кейт, ти най-добре познаваш Бен и можеш най-вярно да прецениш как ще реагира. Мама иска да поправи грешката си, но се бои, че отношенията между Бен и нас отново ще се обострят, ако той разбере, че е скрила плика. Как мислиш? Дали за него ще има значение да получи нещо от Ралф, или вече му е все едно?
— Естествено, че не му е все едно — отвърна незабавно Кейт. — Трябва да го получи, независимо как ще постъпи след това. Негово право си е.