Това не подлежеше на съмнение.
И Дейвид явно виждаше нещата по същия начин, понеже кимна.
— Тогава най-добре да го занеса веднага в пощата — каза и понечи да стане, но Кейт го задържа.
— Не, идеята не е добра.
Цялото й същество се възпротиви на мисълта да поверят нещо толкова важно в ръцете на пощальоните. И дори Дейвид да изпратеше плика препоръчано и той да пристигнеше здрав и читав при Бен, проблемът, засегнат от Дейвид, си оставаше. Работата беше много деликатна. Ето защо всъщност имаше само един изход.
— Трябва да му го предадем лично и да му обясним как се е стигнало до това голямо закъснение.
Дейвид кимна, след като Кейт му изясни мотивите за предложението си.
— Вярно е, имаш право. Предполагам, че мама би се заела, понеже се чувства много зле заради постъпката си. Само че това вероятно няма да се окаже добър вариант. Нали я познаваш, тя не е… особено дипломатична. Съмнявам се, че ще е най-подходящата пратеница, още повече че взаимоотношенията й с Бен и бездруго не са блестящи. Така че това най-вероятно само ще влоши нещата.
Кейт кимна, тъй като бе напълно съгласна с него. Пък и имаше много по-добра идея.
— По-добре да го направя аз.
— Ти? — Дейвид я погледна с изненада. — Това… би било страхотно, Кейт. Но… — И сбърчи чело. — Възможно ли е?
Кейт кимна решително.
— Ще замина още утре.
Това предложение видимо зарадва Дейвид.
— Супер, Кейт. Аз самият бих могъл да отида чак другата седмица, понеже спешно трябва да се върна в Лондон, за да уредя едно друго. А някак не ми се струва почтено да караме Бен да чака още. — После се навъси. — Но какво ще стане с работата ти? Можеш ли да тръгнеш без предупреждение?
Това действително беше проблем, но дребен.
— Просто ще помоля д-р Сандхърст да ме замести. Сигурна съм, че ще се съгласи.
— Хм. — Погледът му си остана скептичен. — Наистина ли ще го направиш, Кейт? Сигурна ли си? Искам да кажа… защото нали ти и Бен… — Дейвид потърси точните думи. — Наистина ли няма да ти причини неудобство?
— Не. — Тя кимна енергично, за да увери и себе си, че решението й е правилно. — Бен трябва да получи плика час по-скоро. И… аз и бездруго се канех да поговоря още веднъж с него.
Дейвид явно си отдъхна, но сякаш не само заради плика.
— Да, според мен така е най-добре. — Сетне се наведе към нея и я целуна по бузата. — Благодаря ти! Нямаш представа колко ми помагаш. — След тези думи се изправи. — Съжалявам, обаче трябва да бягам. В момента съм малко под пара. Ще ме държиш в течение, нали?
Кейт му обеща, а щом Дейвид си тръгна, се облегна на вратата и си пое дълбоко дъх.
Предложението й да занесе плика може би не беше удачно. Беше дори доста откачено, в края на краищата нямаше представа как щеше да реагира Бен, когато застанеше най-неочаквано пред него. Ала мисълта, че ще го види, и то скоро, ускори пулса й и копнежът, с който напразно се бореше седмици наред, подкоси краката й.
С въздишка се оттласна от вратата и отиде до масичката. Вдигна плика, претегли го на длан и за миг се поколеба. После отиде до компютъра си и го включи, за да провери утрешните полети от Лондон за Ню Йорк.
25
— Още едно.
Бен плъзна празната си чаша по барплота и зачака бармана да я напълни още веднъж с бърбън. Беше третото му питие и все още не беше сигурен дали щеше да спре след него.
Преди в сряда вечер обикновено беше в офиса и работеше. Изобщо не би му хрумнало да отиде в бара срещу жилищната си кооперация и да се взира мрачно в чаша с уиски. Само че тогава все още беше абсолютно наясно какво да прави. А не си блъскаше главата над най-различни проблеми. И не се мъчеше да забрави една жена, чийто образ го преследваше навсякъде.
Връщайки се в Ню Йорк, вярваше, че ще успее лесно да се впише отново в стария си живот. Естествено, трябваше да уреди въпроса с Дарингам Хол, но това не му се виждаше толкова сложно. Пък и бе дълбоко убеден, че градът ще му предложи достатъчно възможности за разтуха, за да забрави бързо престоя си в Източна Англия. Мислите обаче не го напускаха и положението се влошаваше с всеки изминал ден, така че сега, четири седмици по-късно, беше на ръба да капитулира.
Сякаш бе затънал в тресавище и ни напред, ни назад. Искаше да се отърве от Дарингам Хол и предпочиташе да го даде на Камдънови. Само че те и до днес не бяха намерили начин да се разплатят с него. Така че по принцип му оставаше само едно: да приеме офертата, която Луис Бартън му направи непосредствено след пожара. Съседът на Камдънови бе твърдо решен да придобие Дарингам Хол и сега даже беше повишил значително цената — вероятно защото Бен още не бе реагирал на предложението. Сумата щеше да стигне за покриване на направените от него разходи по замъка и дори щеше да му остане малка печалба. С други думи: добра сделка, която би му дала възможност за връщане във фирмата или за ново начало в Ню Йорк.