Само дето Бен не можеше да се реши. Досега сърце не му беше дало да каже на Камдънови, че потенциалният купувач е Бартън, понеже знаеше как биха приели факта, че имението ще попадне точно в ръцете на заклетия им враг. Бартън по всяка вероятност се ръководеше от същите мотиви, които бяха довели Бен в Англия. Жадуваше мъст, искаше да навреди на Камдънови и по ирония на съдбата Бен тъкмо заради това не желаеше да му продаде имението. Не можеше обаче и да го задържи, в противен случай никога не би успял да остави всичко зад гърба си. Ето затова беше в задънена улица.
Бен направи гримаса и отпи още една глътка от бърбъна, усети как алкохолът запари на гърлото му. Естествено, имаше и още един вариант: чисто и просто да припише имението на Камдънови. Беше обмислял и него. Вярно, тогава щеше да се прости с вложението си и макар че не държеше кой знае колко на парите, това би била огромна стъпка назад. А освен всичко останало нямаше гаранция, че Камдънови ще съумеят да задържат Дарингам Хол. Само едно беше сигурно: ако Бен продадеше имението на Бартън, семейството му щеше да го намрази. Също и Кейт. Но тя и бездруго вече го мразеше…
— Тежък ден, а?
Бен вдигна глава и видя съблазнителната усмивка на жената от съседния стол. Беше дошла преди минути и това не убягна от вниманието му, но дотам. Сега я огледа по-внимателно. Около тридесетте, брюнетка и дяволски красива — дълги крака, фантастична фигура и лице, което би могло да украси корица на списание. Усмивката й се задълбочи малко повече, а в сините очи заигра предизвикателно пламъче.
— Имате вид на човек, който се нуждае от компания — каза жената. — Или предпочитате да пиете сам?
Бен се вгледа в нея. Намеренията й бяха недвусмислени: езикът на тялото, усмивката, всичко подсказваше, че търси флирт. Като начало. А какво щеше да последва, това също беше ясно. Той познаваше играта, беше я играл достатъчно често, за да знае, че сега просто трябва да отвърне на усмивката й и да почерпи жената с питие. Щяха да си побъбрят и да пийнат, а накрая да отидат в апартамента му. И той поне за една нощ можеше да се престори, че всичко си е постарому.
Само дето не проявяваше интерес. Жената не будеше нищо в него.
— Толкова мълчалив? — Фактът, че все още не бе реагирал на опита й да установи контакт, явно я изнерви, защото сега усмивката й му се стори някак напрегната. — Между другото аз съм Наташа.
Бен й каза името си и сега усмивката й стана по-широка, по-уверена в победата. Хубави очи има, помисли си той. Обаче са в погрешния цвят. А дори да бяха кафяви, на Наташа пак би й липсвало нещо, което той машинално търсеше в лицата на жени. Бяха безбройни, ала нито една не издържаше сравнението, което неволно правеше всеки път.
— От квартала ли сте? — продължи с въпросите Наташа и той понечи да кимне, но се разколеба и плъзна поглед покрай нея, насочи го към улицата, която се виждаше през голямата стъклена витрина на бара. Пред неговата кооперация беше спряло такси и жената, която тъкмо слизаше, в гръб му заприлича на Кейт. Ей Богу, би могъл да се закълне, че…
О, я се стегни, смъмри се наум. Не беше Кейт, нямаше начин да е тя. През последните седмици беше ставал достатъчно често за смях, спирайки на улицата жени, които му приличаха на нея. Въобразяваше си, Кейт беше в Англия. И нямаше желание да дойде, иначе отдавна да го е направила. Така че със сигурност не би слязла най-неочаквано от такси.
Но тази жена имаше походката на Кейт. И косата…
— Е, добре, разбрах.
С кисела физиономия Наташа се смъкна от стола и безкрайно обидена, смени мястото си, седна в другия край на бара и повече не удостои Бен с поглед.
Дотук беше, рече си той с облекчение и пак погледна към входа на кооперацията. Таксито го нямаше вече, а жената, която адски приличаше на Кейт, също не се виждаше никъде.
В душата му отново се наслои тягостно, за жалост твърде добре познато усещане за празнота и той припряно гаврътна остатъка от бърбъна си. За момент се почуди дали да си поръча още един, обаче се отказа, защото не му се седеше повече в компанията на непознати. В момента би продължил да пие единствено с Питър, но откакто Тили Флечър живееше с приятеля му, това вече не беше толкова лесно.