Не че не харесваше Тили, напротив. Нищо лошо не можеше да каже за нея, англичанката беше жена чудо и определено се отразяваше добре на Питър. Откакто бяха заедно, приятелят му направо цъфтеше и Бен много се радваше за него. Английският акцент на Тили и фактът, че беше близка приятелка на Кейт, обаче затрудняваха общуването му с нея. Тя постоянно му напомняше за времето, прекарано в Англия, а той не желаеше да мисли за него, затова и се обаждаше рядко на Питър. Само дето всичко беше безпредметно. Не можеше да избяга от образа на Кейт, след като непрекъснато си въобразяваше, че я вижда по улиците…
Разбира се, би могъл да се обади и на Сиена Уокър. Бившата му асистентка положително би изявила готовност да му прави компания, тъй като през изминалите седмици бе демонстрирала доста жив интерес към него. Често му телефонираше, всеки път под различен предлог. Например, за да върне някаква дреболия от отдавна опразнения му кабинет, която изобщо не му трябваше. Или за да го уведоми за обаждането на бизнес партньор, който държал да разговаря с него. Случваше се да се обадят хора, които отдавна не бяха в контакт с фирмата и не знаеха за оттеглянето на Бен. Или пък търсеха връзка с него чрез Сиена, защото не знаеха номера на мобилния му телефон. С малки изключения ставаше въпрос за маловажни неща, които не го интересуваха. Сиена обаче въпреки това го държеше в течение на всичко — и Бен беше наясно с причината.
Сиена беше много амбициозна и многократно бе намеквала, че иска да се издигне в кариерата си. Целта й беше перспективна позиция в компания — един от глобалните играчи, и Бен можеше да се превърне в нейния пропуск за там. Знаеше, че след връщането му вече го преследват многобройни „ловци на глави“. Ставаше дума за водещи позиции във високите етажи, а тъй като Сиена държеше да работи именно там, навярно се надяваше, че Бен ще я вземе със себе си, ако приеме някое от предложенията. Оттук и честите разговори — тя използваше всяка възможност, за да пусне пипалата си и да му напомни, че наистина е много отговорна и компетентна сътрудничка. Само че не го познаваше. В случай че започнеше нещо ново, със сигурност не би работил като служител във фирма, не проявяваше никакъв интерес към подобни предложения. Но даже да се съгласеше, би взел в екипа си Питър, а не асистентката.
Бен въздъхна. Не, идеята да се обади на Сиена не беше добра. Обеща си известно време да не ходи в барове, където да го заговарят някакви си Наташи. В момента го интересуваше само една жена — а тя бе далеч оттук, чак в Англия…
Направи знак на бармана, че иска да плати. Когато малко по-късно влезе в жилищната си кооперация, прекоси фоайето с черно-бели подови плочки и се насочи към асансьорите, за миг-два се замисли дали да попита портиера — възрастен мъж с черна къдрава коса на име Алфредо — дали не го е търсил някой. После обаче се отказа, понеже Алфредо говореше по телефона, а и му се стори глупаво да задава този въпрос. От таксито не беше слязла Кейт и беше крайно време да престане да вижда призраци.
Вратите на асансьора се отвориха на неговия етаж и Бен слезе. След няколко крачки стигна до вратата на жилището си и отключи. Небрежно хвърли ключа в купата върху ниската секция и окачи сакото си на порт мантото. Сетне отиде в хола и застана пред огромния френски прозорец. Великолепната гледка към Сентрал Парк бе главната причина да купи апартамента навремето. В момента обаче Бен не обръщаше внимание на вечерното оживление долу, а се взираше в огледалния си образ в стъклото. Лицето му изглеждаше пепеляво, а изражението му беше сърдито. Недоволно. Какво чакаше всъщност, запита се и за пореден път се ядоса на неспособността си да вземе окончателно решение. Така не можеше да продължава. Най-накрая трябваше да…
Звън раздра тишината и го стресна. Беше домофонът до входната врата, чрез който можеше да се свързва с портиера във фоайето.
— Да? — запита рязко Бен, след като вдигна слушалката.
— Господин Стърлинг, търси ви някоя си госпожица Хъкли — ведро съобщи Алфредо.
Бен преглътна с усилие.
— Кейт Хъкли? — попита, опасявайки се, че не е чул правилно.
— Да, точно така — потвърди Алфредо. — Тя идва и по-рано, но вие не се бяхте прибрали, а нали знаете, че не пускаме никого, който…
— Изпратете я горе — прекъсна го Бен и остави слушалката. След това разтвори широко входната врата и впи очи в асансьора. Светещите в червено цифри над него намаляваха, което означаваше, че кабината се движи надолу. Бен се взираше като хипнотизиран в числата, следейки пътя на асансьора, видя как стигна до партера и там се позабави. После номерата на етажите отново взеха бързо да растат и ето че тихият звуков сигнал съобщи за пристигането на кабината на неговия етаж.