Вратите се плъзнаха встрани и Кейт се появи в коридора. Щом го видя застанал на вратата, се поколеба, ала след миг-два тръгна към него.
Бен усети как цялото му тяло се напрегна, докато поглъщаше с очи всеки детайл от нея: тъмните къдрици, бледото лице, топлите кафяви очи, които бяха приковани в него. Носеше разкроената зелена пола, която той толкова харесваше, и черна блуза. В комбинация с черните ботуши, късия шлифер и малката пътна чанта се получаваше тоалет, с който като нищо можеше да конкурира нюйоркските модни икони. Но дори да беше по джинси и стара тениска, за Бен пак щеше да е по-красива от всички Наташи и Сиени на света.
На крачка от него Кейт спря и той впрегна цялото си самообладание, за да не я докосне. Не биваше да го прави, съзнаваше това, тъй като нямаше представа до какво би довело.
— Може ли да вляза?
Гласът й, който не бе чувал от цяла вечност, породи в него нещо, което отчаяно бе държал под ключ, и Бен сподави въздишката си с върховно усилие. Отстъпи встрани и й направи път да влезе, сетне заключи вратата и я последва в хола.
Там застанаха безмълвни един срещу друг, на няколко крачки разстояние. Накрая Бен се покашля.
— Какво правиш тук? — попита дрезгаво, не знаейки на какъв отговор да се надява.
Кейт остави на земята пътната си чанта и извади от нея подплатен плик.
— Исках да ти дам това — каза и остави припряно плика на холната маса, сякаш за да му попречи да се приближи и да го поеме от ръката й. На ярката светлина от плафониерата Бен забеляза неувереното й изражение.
— От Оливия е — допълни Кейт. — Не, всъщност е от Ралф. Искал е да ти го даде, но не е успял. Ние… ние решихме, че трябва да ти го предадем.
След тези думи тръсна глава. Изглеждаше недоволна от себе си, все едно първоначално бе смятала да започне по съвсем друг начин обърканото си обяснение. Но в момента Бен тъй или иначе не проявяваше никакъв интерес към плика.
Тръгна към Кейт, понеже в очите й припламна нещо, което го привлече неудържимо. Непосредствено пред нея спря и потопи погледа си в нейния.
— Само затова ли дойде? — запита тихо.
26
Сърцето на Кейт се качи в гърлото й, когато вдигна глава към Бен. Сега беше толкова близо до него, че усещаше топлината на тялото му и едва си поемаше дъх от вълнение.
През дългия полет беше имала достатъчно време да си представя срещата с Бен, ала в нито един от сценариите й той не се беше приближил толкова до нея. По-скоро очакваше да се държи резервирано, както при последната им среща в Дарингам Хол. Или гневно. Дори умираше от страх да не стане така.
Само че в очите му не прочете нищо подобно, а сякаш видя отражение на своя копнеж и своята болка. И смутено поклати глава.
— Не, аз… — поде, но веднага млъкна, защото не можеше да му каже другите причини за идването си. Че не издържаше повече без него. Че трябваше да разбере как е той и дали междувременно нещо се е променило. Дали въпреки всичко още я иска…
Бен допря длан до бузата й и прокара палец по устните й, от което по цялото тяло на Кейт преминаха тръпки на възбуда.
— Липсваше ми.
Признанието му изцяло я обезоръжи и тя безволно потъна в сивите му очи, внезапно забравила за какво се бяха скарали. Вече не можеше да посочи нито един аргумент защо не бива да е при него, а когато той се наведе към нея, секундата, в която все още можеше да го възпре, отлетя. Дори откликна на движението му и когато устните им се срещнаха, допирът я разтърси като токов удар. Със стон се отдръпна назад и погледна Бен в очите, видя желанието в тях. След това сякаш от само себе си се устреми към него, обви ръце около врата му и усети как той я притисна в обятията си. Целувката му имаше познат и същевременно възбуждащ вкус и Кейт изведнъж изпита непреодолима потребност от докосванията му — по-силна от инстинкта да диша.
Тя принадлежеше на Бен. Все още. И това вероятно никога нямаше да се промени. Точно в този момент обаче й беше абсолютно безразлично дали щяха да съумеят да запазят връзката си и дори той да не се откажеше от своите намерения, тя не можеше да спре да го целува. Желаеше го, ако ще и утре да се събудеше и да установеше, че все още има хиляди причини, които им пречат да са заедно.
Бен свали шлифера й и я вдигна на ръце, отнесе я в спалнята. Често го беше правил, ала когато този път легна до нея, всичко бе различно. Докосванията му бяха нежни и настойчиви, трескави и внимателни и всяко от тях възпламеняваше тъй неистово Кейт, че очите й плувнаха в сълзи. Сякаш копнежът, който се бе насъбрал у нея през отминалите седмици, отведнъж намери отдушник. Всичките й сетива бяха фокусирани върху Бен, върху устните и ръцете му, които изучаваха тялото й и го превземаха наново след дългата раздяла.