Тя също копнееше да го почувства, с треперещи пръсти разкопча ризата му и я разтвори, зацелува мускулестите му гърди и вдъхна аромата му, който толкова харесваше. Думите помежду им станаха излишни, телата вече се разбираха пипнешком и се откриха взаимно, докато двамата се събличаха. Когато бяха вече голи, миг-два полежаха един до друг, изпивайки се с очи. Кейт беше омаломощена от щастие и желание. Жадуваше Бен, а Бен жадуваше нея. Нищо друго нямаше значение.
Той отново започна да я целува и да я гали. Знаеше какво й харесва, задържа устните си върху шията й и обхвана с тях зърната на гърдите й, стимулира ги, докато Кейт обви ръце около врата му, простена и гърбът й се изви в дъга. Беше готова за него, копнееше да го усети в себе си, затова разтвори бедра и изохка от наслада, когато той проникна в нея.
Изпълни я до краен предел и тя за миг изпита блаженство от сливането с него.
Обичам те, Бен Стърлинг, помисли си Кейт, а от ъгълчето на окото й се отрони сълза, когато си даде сметка, че не бива да му го казва. Нямаше гаранция, че не лежеше за последен път в обятията му, изгаряща от неутолимото желание, което бушуваше във вените й, а това направи момента още по-сладко-горчив, накара я да се разтрепери още по-силно.
Бен се раздвижи и Кейт сключи ръце на гърба му, откликна на повика. Всеки от тласъците изпращаше тръпки по цялото й тяло, от които задъханото напрежение в нея се надигаше и я отнасяше все по-високо към стръмния връх.
— Погледни ме — рече властно Бен и тя потъна в очите му, потъмнели от страст и нещо друго, собственическо, което досега не бе забелязвала в тях. Като че ли държеше тя да му принадлежи изцяло, искаше от нея повече отпреди.
— Кажи името ми — прошепна с дрезгав глас и отново я увлече в този неустоим ритъм, който сякаш я водеше към гибел.
— Бен! — извика Кейт, когато вече не издържаше, и се вкопчи в него. Всичко в нея се фокусира върху един-единствен всеизгарящ момент. И тогава издиша и се отпусна, усети как я заляха горещите вълни на експлозията.
— О, Господи, Бен!
Разтресе се неконтролируемо, по бузите й потекоха сълзи, понеже всичко й дойде в повече.
Бен я последва в екстаза миг по-късно, потръпвайки отново и отново в нея, а Кейт го пусна едва когато тръпките полека-лека стихнаха. И двамата дишаха тежко и им отне доста време, докато се отделят един от друг. Ала той веднага я привлече към себе си, намести главата й върху гърдите си и я целуна по косата, а тя въздъхна щастливо.
Не искаше да мисли, искаше само да се наслади на интимния момент в прегръдките му. Все пак по някое време, когато дишането й се успокои, реалността отново нахлу в главата й, а заедно с нея и съзнанието, че още нищо не се е оправило. И сега й беше много по-трудно да приеме, че двамата може би нямат общо бъдеще.
— Вярно ли е, че са открили подпалвача? — попита в един момент Бен и наруши тишината.
Кейт вдигна глава.
— Да — потвърди и докато му предаваше чутото от Бил, се мъчеше да разгадае изражението му. Дали интересът му към това бе добър знак? — Мисля, че хората, които те бяха набедили, дълбоко се разкайват.
Бен изсумтя, но не каза нищо.
— Така е — настоя Кейт. — Всички си дадоха сметка какво си направил за имението. В Дарингам Хол се усеща липсата ти, Бен. На всяка крачка.
Държеше да му го каже, дори това да не променеше нищо.
— Липсваш и на мен — добави полугласно.
Бен видя предпазливата надежда в очите на Кейт и усети как нещо в него се огъна. Чувството беше стряскащо, нещо като свлачище в душата му, което го остави без дъх.
Мамка му, и тя му липсваше — повече, отколкото признаваше пред себе си. Искаше да я държи в обятията си, да я усеща, и мисълта, че може пак да си тръгне, го съсипваше. Това беше цената, задето бе допуснал да влезе под кожата му както никоя друга жена. Беше се опитал да я забрави, но не се получи и сега нямаше идея как да постъпи.
Смяташе, че не може да изпълни желанието, което прочете в очите й. Не можеше да се върне в Дарингам Хол, защото всичко щеше да започне отначало и той вероятно щеше да претърпи нов провал. Само че този провал щеше да го засегне много по-дълбоко, понеже вече нямаше как да се залъже, че търси единствено деловото предизвикателство. Или че се нуждае от нова тръпка. Не, щеше да го направи, тъй като искрено се надяваше там да намери своето място. И ако го допуснеше — чувството, което сега едва ли не взривяваше гърдите му, нямаше да може да избяга. Тогава бе длъжен да остане и да издържи докрай, а тази мисъл го изпълваше с неизразим страх.