Бен бе получил първата оферта непосредствено след пожара — и не беше отронил и дума за нея.
Дали защото още тогава е знаел, че ще се съгласи с предложението и че тя ще приеме много тежко това решение, запита се Кейт. Дали това бе началото на края, причината да се отдръпне и да не я допуска до себе си?
Кейт затвори очи от отчаяние, почувства се предадена. Искаше да му се разсърди, задето беше премълчал, искаше да се вкопчи в гнева, че Бен изобщо е обмислял да продаде Дарингам Хол на Бартън. Само дето не беше толкова просто.
Бен беше в правото си да продаде имението. Беше вложил в него своите пари и му се полагаше да възвърне инвестицията си. Освен това може би не беше толкова коварен, както й внушаваха думите на Сиена. Положително не бе повишил умишлено цената, а се колебаеше, защото наистина се надяваше на друго решение. Такова обаче нямаше, Камдънови не можеха да се измъкнат със собствени сили от капана на дълговете, в който бяха попаднали. Нямаха пари да се разплатят с Бен. А тъй като той не възнамеряваше да се върне в Англия, му оставаше само една възможност: да приеме офертата на Бартън. Пък и тя беше твърде добра, за да я отхвърли, и макар сърцето й да се обливаше в кръв, Кейт съзнаваше, че Бен трябва да се съгласи.
Затова и снощи не реагира, когато му каза, че всички в Дарингам Хол усещат липсата му. Че липсва и на нея. Тъй като нямаше да се върне. Беше приключил с Източна Англия и семейство Камдън и Кейт не биваше да го упреква, а още по-малко да го разубеждава. Не можеше още веднъж да изиска от него да се откаже от всичко, което му беше важно.
Ала именно това щеше да направи. Не би съумяла да наблюдава спокойно как ще продаде Дарингам Хол на Бартън, щеше да го умолява да не го прави. И затова не можеше да остане.
Кейт се завъртя на пета и се върна в хола. Идването й беше грешка, в крайна сметка всичко пак водеше до онова, което бе извадило на показ спречкването им: че няма да постигнат компромис. Че не могат да бъдат щастливи заедно.
Внезапно я обзе непреодолимо желание да се махне оттук, преди да се е върнал Бен. Мисълта да се изправи пред него със съзнанието, че нещата няма да се получат, бе твърде болезнена. Не можеше да остане дори и за да му обясни как стои въпросът с плика — всъщност то и бездруго вече нямаше значение.
Без секунда колебание грабна чантата и шлифера, презглава напусна жилището и слезе с асансьора във фоайето.
— До нови срещи! — подвикна й усмихнат портиерът, когато мина покрай него.
Беше мъжът от вчера и сега се усмихваше много по-любезно, вероятно защото вече я познаваше. Ала Кейт само му кимна със свито гърло, тъй като нямаше да има нова среща. Тръгнеше ли си сега, нямаше да види никога повече Бен и макар да знаеше, че постъпва правилно, сърцето й се късаше от мъка.
Пред входа бе спряло жълто такси и пътникът тъкмо плащаше на водача. Кейт използва случая и се качи.
Таксиметровият шофьор се извърна към нея и попита:
— Накъде да карам, госпожице?
Кейт си помисли за Тили, която живееше недалеч оттук с Питър. Приятелката й не знаеше, че е в Ню Йорк. Кейт много искаше да се видят, но сигурно щеше само да й надуе главата с оплакванията си.
— За летище „Джей Еф Кей“ — изрече с хриплив глас и си сложи слънчевите очила, за да не се вижда, че още малко и ще заплаче.
28
В апартамента беше тихо, когато Бен отключи вратата. Прекалено тихо.
— Кейт? — извика той, макар да знаеше, че няма да получи отговор. Алфредо му съобщи още във фоайето, че преди броени минути си е тръгнала, без да остави бележка.
Само един поглед му беше достатъчен, за да види, че чантата и шлиферът й липсват. Единствено пликът, който бе донесла вчера, лежеше на холната маса.
С глождещо чувство Бен остави торбата с продуктите и посегна към мобилния си телефон, който бе на масата.
Беше забравил да го вземе със себе си, понеже излезе до деликатесния магазин на две пресечки от дома си да купи нещо за закуска — в хладилника му нямаше кой знае колко продукти, а най-вече нищо по-специално. Собственикът на магазина, възрастен господин с германско-полски корени на име Пол Вишневски, обаче вчера бе станал жертва на обир. И тъй като Бен го познаваше от доста време и го ценеше, сърце не му даде да прекъсне развълнувания разказ на стареца. Чак след половин час продължи пътя си, но само на няколко метра се сблъска с Линда Бърк, предшественичката на Сиена Уокър. Бен очакваше да му зададе въпроси за фирмата, вместо това Линда взе да го разпитва за негов бизнес партньор, в чиято фирма кандидатстваше за работа, и беше толкова напориста, че Бен едва успя да се откопчи от нея. Върна се, предвкусвайки радостта от срещата с Кейт, ала тя си беше тръгнала и той нямаше представа защо.