Плъзна пръст по дисплея, за да отключи телефона, и набра номера на Кейт. Телефонът иззвъня веднъж и веднага след това се чу съобщението, че временно няма връзка с абоната. Така ли беше? Или Кейт беше отказала разговора с него?
Хвърли телефона на масата и не успя да прикрие огорчението си. По дяволите, какво се беше случило? Единственото обяснение, което му идваше наум, беше Тили. Дали Кейт не бе отишла на гости у приятелката си? Не му беше споменала нищо, но вчера така или иначе не бяха разговаряли кой знае колко. Канеше се да го направи сега и все още се надяваше, че ще му се открие тази възможност.
Бързо се приближи до стационарния телефон и набра номера на Питър. По това време приятелят му беше в офиса, но Бен и бездруго искаше да говори с Тили и когато тя се обади, буквално я бомбардира с въпроса си:
— Кейт обаждала ли ти се е?
— Не — отвърна искрено изненадана Тили. — Защо? Какво се е случило?
Бен усети надигащото се разочарование. Значи, Кейт не беше съобщила на приятелката си, че идва в Ню Йорк. Което означаваше, че сега вероятно не беше на път за жилището на Питър.
— Та какво за Кейт? — попита загрижено Тили, защото Бен не й беше отговорил.
— Нищо — вдиша и издиша дълбоко Бен. — Нищо. Просто… си мислех.
— Бен…
— Съжалявам, Тили. Трябва да затварям. Поздрави Питър — изговори припряно и прекъсна разговора, преди да му е задала въпроси, на които не искаше да отговори.
Миг-два се взира безпомощно в празното пространство пред себе си, сетне постави слушалката върху зарядното. Едва сега забеляза, че червената лампичка на телефонния секретар свети. Все още потънал в мисли, натисна клавиша за прослушване и в тишината прозвуча гласът на Сиена Уокър.
— Мамка му! — измърмори Бен, докато слушаше съобщението. Знаеше, че секретарят е настроен на високоговорител, така че Кейт навярно го беше чула. Потвърждението дойде миг по-късно, понеже гласът на Сиена изведнъж секна — по-рано, отколкото завършваха обикновено съобщенията й. Така че Кейт явно беше вдигнала и говорила директно с нея.
Бен простена, понеже какъвто и разговор да бяха провели двете, надали бяха неангажиращи общи приказки. Ако си беше тръгнала заради това обаждане, Кейт вероятно беше на път за летището. Дали би успял да я настигне?
Беше вече почти до входната врата, когато му дойде наум, че е пропуснал нещо много важно, и се закова на място. Какво щеше да й каже, ако наистина я хванеше на летището? Че съжалява? Че ще се върне с нея в Англия?
Бавно се върна в хола и се тръшна на дивана, облегна глава назад и затвори очи. Мигом видя Кейт пред себе си: как му се усмихваше снощи, след като се бяха любили бурно.
В Дарингам Хол се усеща липсата ти, Бен. Липсваш и на мен.
Но как би могъл да им липсва? Беше чуждо тяло, не част от семейството. Не принадлежеше към тях, поне не стопроцентово, а може би и не го искаше. Беше се опитал, но не с цялото си сърце — точно както го упрекна Кейт. Просто си беше такъв. Никога не се отдаваше напълно. Винаги само колкото се налагаше. Преценявай и се отдръпвай: това бяха методите му, щом се намесеха жени, и за разлика от бизнеса, в междучовешките отношения беше всичко друго, но не и любител на риска. Пък и защо да бъде? Когато допускаш други хора твърде близо до себе си, това ти носи единствено болка и разочарование. След смъртта на майка си беше станал предпазлив. Такъв си и остана. Може би чисто и просто се беше отучил от това — номера с безусловното доверие. Или никога не го беше владял.
А дори да беше липсвал на Кейт през последните седмици — сега тя сто процента виждаше нещата другояче. Може би бе имало шанс да се сдобрят, обаче той го проигра, защото не беше искрен с нея. Защото не й се довери, както по всяка вероятност трябваше да направи.
С дълбока въздишка огледа апартамента си, който изведнъж му се стори ужасно стерилен и безличен, и за пръв път в живота си прати по дяволите своята недоверчивост. Защо не беше способен да се отдава на чувствата си като другите хора? Защо беше толкова нерешителен?
Погледът му падна върху плика, донесен вчера от Кейт. Той беше и същинският повод за идването й. Какво беше казала за него? Нещо от сорта, че е от Оливия и че непременно трябва да му го предаде.
Без кой знае какъв интерес придърпа плика, но това тутакси се промени, щом видя надписа За Бен. Позна почерка на Ралф, беше го виждал достатъчно пъти в стари документи и бележки. Вярно, рече си, Кейт спомена и Ралф. Само че какво ли би могъл да му праща баща му?