До Бен обаче не бях и нищо не ми причинява по-силна болка от осъзнаването, че е бил лишен от всичко онова, което съм успял да дам на Дейвид. И той е имал право да го получи, но е трябвало да се бори сам, а това вече не мога да поправя. Не мога да залича онова, което го е сполетяло — пък и двамата никога няма да станем толкова близки, колкото сме с Дейвид. Някои неща не могат да се върнат, но в следващите години бихме съумели да наваксаме поне малко от пропуснатото. Което обаче няма да ми бъде съдено, а това само усилва болката ми.
Така бих искал да опозная по-добре Бен. Бих искал да изживея момента, в който да ме погледне с очите на приятел, не на човек, който го е изоставял. Така бих искал ако не друго, то поне донякъде да поправя грешката си.
Вместо това съм принуден да го моля за помощ — и това ме измъчва, понеже още повече потвърждава несправедливостта, причинена от моята неспособност да се преборя с майка ми. За станалото обвинявам не нея, а единствено себе си. Прекалено бързо се отрекох от любовта си към Джейн, ето защо нося отговорност за изстраданото от Бен, което е сложило отпечатъка си върху него. И все пак именно човекът, в който се е превърнал заради горчивия си опит, сега евентуално ще бъде в състояние да спаси семейството.
Щом го погледна, виждам млад мъж, който знае какво иска и как да го получи. Човек, който е много по-силен от мен навремето. Бен е доказал какво е способен да постигне и аз се гордея с него. Имал е пълно основание да съсипе живота си и да захвърли всичко. Само че е преодолял трудностите, борил се е и това го отличава от другите, прави го специален. Ако продължи да управлява имението, няма да се колебае, както постъпвах аз. С него Дарингам Хол има шанс, сигурен съм в това. Но с какви очи да поискам това от него? Длъжен съм да го направя и мога само да се помоля на Бог да не ме разбере погрешно — и да даде на нас и на имението шанс, който не заслужаваме.
Бен затвори дневника и го върна на масата.
Е, сега знаеш, рече си и се запита защо усеща болка в гърдите, след като всъщност му е леко на сърцето. По-леко от когато и да било. Може би защото неща, които много дълго биваха изтласквани от съзнанието му, сега изведнъж си дойдоха на местата.
Но защо получи плика от баща си след толкова време? Защо не беше прочел всичко много по-рано? В душата му се породи съмнение, че Оливия сигурно има нещо общо с това. Нали и Кейт спомена нещо подобно, когато му даде плика. Би могъл да я попита. Само дето нея вече я нямаше…
Сепна го звънецът на вратата. Някой стоеше пред нея, което означаваше, че портиерът го познава. Че е в списъка на хората, които могат да се качват директно при Бен. Или че е някой, когото Алфредо помни, понеже допреди малко е бил в апартамента му.
Бен се втурна към вратата, разтвори я със замах, изгаряйки от надежда, не, от желание да види насреща си кафявите очи на Кейт. Видя обаче Тили, която — с ръка на хълбока — се изпречи гневно пред него.
— Я слушай, ти да не си се побъркал? — сряза го тя. — Как можа да причиниш това на Кейт?
29
Бен преглътна разочарованието, че пред вратата му не е Кейт.
— Къде е тя? — попита, но Тили се шмугна покрай него в жилището.
— По-добре да го обсъдим вътре — изсъска му на влизане и Бен не направи опит да я спре.
Както беше побесняла от яд, май наистина беше по-добре да не разговарят в коридора.
В хола Тили се обърна с лице към Бен. Нищо не се бе променило във войнствената й поза и обвинителните пламъчета в очите.
— Защо не ми каза, че Кейт е била при теб? — попита.
Бен сви рамене и усети пробождане в гърдите, което го накара да отговори по-агресивно, отколкото всъщност искаше.
— Щом не ти го е съобщила лично, значи си има причини — отвърна. — Пък и не съм длъжен да ти давам обяснения.
— О, я не ми дръж такъв тон! — сряза го Тили. — Кейт ми е приятелка. И е пределно ясно, че ми влиза в работата, след като ми се обажда силно разстроена от летището.
— Там ли е? — рече Бен и още веднъж се стегна, за да се пребори с непреодолимото желание да тръгне на мига.
— Беше там — уточни Тили. — Но се канеше да вземе първия самолет за Англия, понеже гореше от нетърпение час по-скоро да се махне от теб. Затова и сега навярно вече е във въздуха. — При тези думи поклати глава. — След като ми се обади, се усетих, че нещо се е случило. Но предположих, че ти се готвиш да идеш при нея, а не че тя е била тук. Помислих си, че най-накрая си се вразумил. Само че явно съм те надценила, тъй като май вместо това си решил да се превърнеш в безчувствено чудовище.