Всичко или нищо, Бен, рече си и изпусна въздуха от гърдите си. Не помнеше колко пъти се бе изправял пред тази дилема във фирмата си. И каквото и да избереше, винаги го довеждаше докрай. Защо му беше толкова трудно да постъпи така, когато ставаше въпрос за чувства?
Имаше само две възможности. Не, всъщност дори само една. Още от самото начало имаше само една възможност и затова по-добре, че Кейт си беше тръгнала. Това му помогна да избистри погледа си и най-накрая да застане зад решението, което трябваше да вземе отдавна. Въпреки всичко обаче устата му пресъхна, щом се замисли какво ще му струва то.
Тили затаи дъх, докато наблюдаваше Бен. Беше се обърнал гърбом и сега стоеше със скръстени ръце, непроницаем, вглъбен в себе си. Е, поне не я изхвърли от апартамента си, помисли си тя. В края на краищата се беше намесила в неща, които не я засягаха. Кейт сигурно щеше да умре от притеснение, задето бе дошла тук, но пък по телефона не й забрани да разговаря с Бен — защото направо не беше на себе си. А даже да й беше забранила, Тили пак щеше да го направи. Просто не можеше да гледа безучастно как Бен наранява Кейт и самия себе си. Все някой трябваше да вразуми тоя хубостник и тя горещо се надяваше, че е докоснала струна в душата му.
Но Бен си беше Бен и дори Питър, който го познаваше от години, не можеше да каже със сигурност какви мисли преминават в главата му. Може би всичко беше абсолютно безпредметно, може би отдавна беше приключил с Камдънови и не искаше да има нищо общо с Дарингам Хол. Е, поне се беше опитала, макар че това беше слаба утеха.
Спомни си задавения от сълзи глас на Кейт по телефона, отново долови отчаянието в него. Бен никога няма да успее да надскочи сянката си, така каза и думите й прозвучаха толкова обезверено, че разбиха сърцето на Тили. Душата й се късаше от болка, като ги гледаше как страдат. Двамата бяха един за друг, нуждаеха се един от друг и връзката им можеше да донесе добро и на тях, и на околните. Само дето Бен, изглежда, все още не го съзнаваше.
Защо беше толкова твърдоглав? Тили дори не беше сигурна дали изобщо има намерение да й каже нещо и се почувства безпомощна. Беше направила всичко по силите си, но не можеше да го принуди да промени мнението си.
— Помисли за това — промълви, понеже мълчанието му я убиваше.
Докато вървеше към вратата, тайно се надяваше, че Бен ще я спре, обаче той не го направи. В коридора се обърна още веднъж към него, видя, че все още стои до прозореца с гръб към нея и тогава усети, че и последната й искрица надежда угасна. Явно нямаше начин да промени позицията му — мисъл, която дълбоко я натъжи. Толкова й се искаше Кейт да е щастлива като нея самата. Уви, не всяка мечта бе осъществима…
— Тили?
Беше вече стигнала до асансьора, когато чу гласа на Бен. Въпреки непроницаемото изражение, с което стоеше на прага, Тили прочете по лицето му колко му е трудно да изрече онова, което се канеше да й каже.
— Какво? — попита напрегнато.
Бен вдиша и издиша дълбоко.
— Зная, че искам твърде много, но би ли ми направила една услуга?
30
— Вярно ли е, че ще продадат Дарингам Хол на Луис Бартън?
Физиономията на Аманда Арчър издаваше тревогата й, породена от тази мисъл. Уви, Кейт, която бе с нея в коридора на къщата й, не можеше да успокои старата дама.
— Не зная — каза уклончиво и се наведе към Тоби, кучето на Аманда, за да провери още веднъж предпазната яка, която току-що му беше сложила. — Доколкото ми е известно, още нищо не е решено.
Трудно й беше да се преструва, че е в неведение, затова, преди да вдигне глава, още малко погали териера. Само че неангажиращата й усмивка не успя да заблуди вдовицата на бившия пазач на ловния парк.
— Ох, жалко, че се стигна дотам — дълбоко въздъхна Аманда и погали Кейт по ръката. — А пък бях толкова сигурна, че под ръководството на господин Стърлинг имението ще избегне фалита.
Усмивката на Кейт угасна, понеже просто вече нямаше сили да поддържа маската, която слагаше пред повечето хора. Тя беше нейният защитен механизъм, за да не избухва в сълзи, щом я заговореха за Бен. А откакто завчера се беше върнала от Ню Йорк, кажи-речи всеки срещнат го правеше, защото слуховете за продажбата се засилваха и мнозина се притесняваха от тях. Кейт криеше, че слуховете са верни. Съобщи единствено на Камдънови, за да ги предупреди, и доколкото можеше, избягваше да мисли за Бен.
С Аманда Арчър обаче й беше по-трудно да запази самообладание, понеже тук, в разположената насред гората къща на старата дама, бе срещнала Бен за пръв път — за да е по-точна: с дебела цепеница в ръка. В този коридор той бе лежал в несвяст и мокър до кости, а Аманда и Кейт бяха бдели заедно до леглото му и треперили за живота му. Всичко това се беше случило преди близо година, ала картините още живееха в съзнанието на Кейт. А и Аманда май се чувстваше по същия начин.