— Зная, че съм сантиментална баба — изрече тя с меланхолична усмивка, — но появата на господин Стърлинг тук ми се стори като знак от съдбата. Като че ли беше писано да се случи. Той пое управлението на наследеното от баща си имение и двамата изглеждахте толкова щастливи заедно. И през ум не ми минаваше, че нещата ще се променят толкова много.
Нито пък на мен, помисли си Кейт, ала не можа да го каже на глас, понеже в гърлото й бе заседнала огромна буца. Прокашля се с усилие.
— След два-три дни ще намина пак да погледна Тоби — смени темата, защото й беше много по-лесно за говори за здравословните проблеми на кучето, отколкото за огромния проблем, който се беше изпречил пред нея. — Дотогава трябва да носи яката, за да не лиже пак раната си. Скоро ще се оправи.
Аманда Арчър явно усети, че на Кейт не й е до разговори за Бен, понеже я придружи до вратата, без да продума повече.
— О, вижте само как е притъмняло! — възкликна на прага и угрижено посочи сивите облаци, които се носеха над поляната. — Май ще излезе буря.
Сякаш за да потвърди думите й, вятърът се засили, а в далечината се чу гръмотевица.
— Ами тогава по-добре да побързам, за да се прибера навреме — каза Кейт и подаде на Аманда ръка за сбогом.
— Още веднъж много ви благодаря, че дойдохте специално при нас — каза Аманда, въпреки че го беше подчертала вече няколко пъти, и почука с бастуна си по пода. — Артрозата ме мъчи доста в момента и направо не знаех как да се довлека с Тоби до вас.
— Няма никакъв проблем, може да разчитате на мен — увери я Кейт.
Дори бе изпитала облекчение, когато помощничката й Шарлот й предаде, че трябва да прегледа раната на Тоби. Докато пътуваше насам, не беше срещнала никого и не се беше наложило да отговаря на въпроси, свързани с Бен. И тъй като вече беше пет и нещо, нямаше да се върне в кабинета, а щеше да се затвори в бунгалото, за да ги избегне.
Само че не стигна дотам. В момента, в който излезе от гората и зави по шосето за Салтърс Енд, се обади Клер.
— Кейт, можеш ли час по-скоро да дойдеш в Дарингам Хол? — помоли я тя, а гласът й прозвуча толкова напрегнато, че сърцето на Кейт запрепуска в гърдите й.
— Защо, какво се е случило? — попита уплашено.
— Ще ти обясня, като дойдеш. Ще побързаш, нали? Моля те!
И преди Кейт да успее да попита още нещо, разговорът прекъсна.
Озадачена, тя изключи хендсфрий устройството и спря ланд роувъра. Какво ли беше станало в Дарингам Хол, та да се нуждаят от присъствието й в замъка?
Надали беше проблем с животните, тогава Грег щеше да й се обади директно и да я повика в конюшнята. Не, сигурно ставаше въпрос за нещо друго, свързано със самите Камдънови, а тук нямаше кой знае колко варианта.
Кейт се замисли за Бен, видя пред себе си усмихнатото му лице. Това бе последното, което видя, преди да заспи в обятията му след страстната им нощ, и внезапно съжали, задето отново бе изпитала щастието да бъде с него. Ако не беше така, по-лесно би приела решението му. Натъжи се от безсилието си, а за кратко дори бе хранила надежда той сам да разбере, че е сбъркал, отказвайки се от плановете си. Че сега, след като всички вече си дават сметка колко е необходим за Дарингам Хол, ще има възможността да продължи започнатото. Беше обаче наясно, че ако бе проумял това, Бен нямаше да остане пасивен. И тъй като нямаше никакви новини от него, Кейт бе принудена да признае пред себе си, че е сгрешила в преценката за него. Той не желаеше да се върне и навярно й беше благодарен, задето не му оказа натиск, а го остави на мира.
Кейт пак включи двигателя и обърна ланд роувъра, а след няколкостотин метра отби от шосето и подкара по един от преките пътища за Дарингам Хол. И докато колата се друсаше по коловозите, издълбани от тракторите, отново осъзна колко добре познава тази местност — и колко държи на нея. Обичаше всеки храст от живия плет и всеки каменен зид, ала най-привързана беше към големия и красив замък, който видя в далечината, когато след известно обикаляне по окрайнините на полето стигна до парковата алея.
Междувременно небето се беше захлупило още повече, а вятърът струпваше тъмните облаци в заплашителен фронт, който не даваше никакъв шанс на слънцето. Първите дъждовни капки забарабаниха по предното стъкло, когато Кейт спря колата в двора пред замъка. Точно прибяга до входа, и се изсипа проливен дъжд, мълнии прорязаха небето, последвани от тътена на гръмотевиците, който вече не беше толкова далечен.