— Няма доказателства, че е била Алис — отвърна колкото се може по-спокойно Кейт. — Огледалото е старо и тежко, а има и други причини да падне. Може гвоздеят да се е разхлабил. Или пък ти самата си го закачила, без да усетиш, и…
— Аз? Но моля те, щях да забележа! — възмути се Оливия, според Кейт някак неестествено високо.
Разбира се, че не искаше да я упреква, обаче възможността действително да е била тя и сега да търси друг виновник беше напълно реална. Откакто бе възбунила духовете с изявлението, че Ралф не е баща на сина й Дейвид, Оливия не признаваше грешките си. Вместо това непрекъснато ги търсеше у другите, критикуваше всичко и всеки, може би защото така не се налагаше да се замисля за провалите в живота си.
— Беше ясно, че ще защитиш малката — додаде тя и изгледа враждебно Кейт. — Винаги си била готова да застанеш на страната на персонала.
Кейт вдиша и издиша дълбоко и стисна зъби да не реагира на този недвусмислен намек. Ала той я засегна болезнено, защото й напомни, че откакто беше заедно с Бен, позицията й в Дарингам Хол действително се беше променила. И то много. Това често объркваше и нея самата, така че дори след месеци все още не бе сигурна как да се държи в някои ситуации — било към персонала, било към членовете на семейството. Но нямаше да позволи на Оливия да го използва срещу нея.
— Мисля, че тук не става въпрос за това на чия страна съм — заяви с твърд глас. — Просто не желая да повдигаш обвинения, за които нямаш доказателства. Хайде да идем в стаята ти и да огледаме щетата — предложи после. — Може би на място ще разберем как се е случило.
Оливия изсумтя и Кейт като че ли за миг зърна в погледа й не само гняв, но и несигурност.
— Та после да твърдиш, че не е била Алис ли? — Тя поклати глава и скръсти ръце пред гърди. — Зная, че е била тя, макар да не ми вярваш. Тя и онази Джема. Зная и друго: че двете не за пръв път повреждат умишлено нещо в стаята ми. Не ме понасят, също като останалите. — В очите й внезапно нахлуха сълзи. — Ако Ралф беше жив, щеше да ги сложи на мястото им. Той щеше да ми повярва, а не да ме гледа така, все едно си въобразявам.
Кейт въздъхна нечуто и се взря в Оливия, в стройната й фигура и прическата й. Четиридесет и седем годишната вдовица на Ралф все още бе подчертано привлекателна жена, ала нямаше как да се отрече, че се беше променила след шока от смъртта на съпруга си.
В интерес на истината не само в отрицателно отношение, понеже бе спряла да пие, което радваше най-вече сина й Дейвид. Затова пък неочаквано бе развила чувството, че е компетентна за неща, към които по-рано не бе проявявала никакъв интерес. Воденето на домакинството например досега бе предоставяла на Клер, сестрата на Ралф, и бе предпочитала да ходи по приеми, балове и чаени партита. Сега вече не го правеше, може би още се боеше от клюките. Вместо това постоянно се месеше във всичко и изнервяше не само персонала. Освен това сега страдаше от внезапно появили се подозрения, че всички плетат интриги срещу нея, и се беше вкопчила едва ли не отчаяно в мисълта, че нещата са били коренно различни, когато Ралф е бил жив.
Кейт не беше психоложка, обаче предполагаше, че по този начин Оливия се опитваше да се справи със скръбта си. Което все пак не бе оправдание за нападките й към служителите в замъка.
— Ралф липсва на всички ни, Оливия — заговори със спокоен глас Кейт. — Но той със сигурност не би одобрил разногласията, които царят тук.
— Само че те царят, откакто е дошъл Бен! — за пореден път избухна Оливия. — Ако го нямаше, тогава…
— Тогава Дарингам Хол щеше да бъде собственост на външен инвеститор и всички вие щяхте да се озовете на улицата — довърши изречението Кейт и не се постара да скрие яда си. — Станалото станало, Оливия. Вече нищо не може да се промени и всички трябва да се научим да живеем с тази мисъл!
— Аз обаче не искам да живея с мисълта, че този… този американец разрушава всичко, съградено от Ралф — опонира Оливия. — Когато Бен приключи преустройството си, имението ще стане неузнаваемо. Ралф никога не би одобрил това.
— Ралф не би одобрил и да сновеш из замъка и да уволняваш безпричинно персонала — рече Кейт. — Поведението ти е направо абсурдно и ти много добре го знаеш. Имаш право и занапред да живееш тук, но не и да вземаш решения за персонала.
— Както и ти! — изсъска Оливия. — Не е нужно да се правиш на господарка на Дарингам Хол, Кейт. Докато не се омъжиш за Бен, нямаш думата за нищо. Впрочем мястото ти изобщо не е тук, затова бъди така любезна да не си придаваш важности!