— Тили Флечър! — Старият Стюарт Хендерсън скочи от постоянното си място на тезгяха и също пресрещна Тили.
Чак като стигна на крачка от нея, Стюарт май се сети, че не е по бурните посрещания, и спря, почеса се смутено по главата.
— Ха, въобще не ми е хрумвало, че ще те видя пак! — каза явно сам изненадан от емоционалния си изблик и изведнъж стана много симпатичен на Тили.
— Здравей, Стюарт — каза тя и го прегърна, въпреки че досега не го беше правила.
Реши, че го заслужава, без да подозира, че така ще отприщи цял порой от поздравления. Ледът сякаш внезапно се пропука, почти всички отидоха при нея и я прегърнаха като приятелка, която отдавна им е липсвала, и това я просълзи. Единствено при Хариет Бичъм се задоволи с ръкостискане, а когато пред нея неочаквано изникна Едгар Мур, усмивката й угасна за миг-два.
— Здравей, Едгар — промълви, двоумейки се дали да го прегърне. Той обаче взе нещата в свои ръце и я притисна към гърдите си чисто приятелски, макар в усмивката му да прозираше и едва доловима тъга.
— С твоя Питър ли пристигна? — попита Едгар и видимо си отдъхна, когато тя поклати глава.
Тили го разбираше. В края на краищата едно беше да приеме, че не отвръща на чувствата му, и коренно различно да я види с мъжа, на когото бе подарила сърцето си. Всъщност Тили беше много доволна, че Питър остана в Ню Йорк и по друга причина: присъствието му по-скоро щеше да попречи на мисията й в Салтърс Енд.
— Но какво става тук? — попита, макар да предполагаше какъв е отговорът, и огледа многобройните познати лица. — Защо половината село се е събрало в „Трите корони“ в това гадно време?
— Заради Луис Бартън — поясни мигновено Хариет Бичъм, но очите й по изключение не светнаха, когато съобщи новината. Напротив. Този път изглеждаше подчертано сериозна. — Разправят, че щял да стане новият собственик на Дарингам Хол. Май още довечера.
Другите закимаха смутено. Колкото и критични да бяха понякога към Бен, перспективата да живеят с предприемача холерик като нов собственик на имението, очевидно никак не им се нравеше.
— Същинска катастрофа, мътните го взели — измърмори старият Стюарт Хендерсън и наруши тишината, настъпила след думите на Хариет, а останалите реагираха с одобрителен ропот. — Че тоя синковец мрази Камдънови барабар с цялото село. Ако стане новият господар на Дарингам Хол, сто на сто ще го превърне в копие на бездушното си имение Шоу Аби. Или ще го опропасти и направо не ми се мисли колко работни места ще загубим. Няма начин нещата да се оправят! Не и пак не!
Тили поклати глава и внимателно подбра следващите си думи:
— Честно казано, не зная дали трябваше да сте толкова критични. Дайте да сме откровени: нищо не остава, както е било. Всичко се променя, такъв е ходът на живота и ако не се противопоставяме, накрая може да се роди и нещо добро.
— Не и в този случай — реагира възмутено Хариет.
И тя не беше единствената категорично несъгласна, понеже с думите си Тили пожъна сърдити погледи и се чуха дори недоволни възгласи:
— Врели-некипели!
— Дарингам Хол не бива да минава в ръцете на Бартън!
— Тоя хубостник няма право да притежава имението!
Стюарт Хендерсън също свъси вежди и се взря недоверчиво в Тили.
— Не искаш да кажеш, че трябва да дадем шанс на тоя Бартън, нали, Тили? Да не би Ню Йорк да ти е размътил мозъка?
Тили се озърна и констатира, че всички погледи бяха вперени в нея. Добре, рече си и неволно се сети за думите на Бен. Теб ще те чуят, Тили. Никой друг освен теб не би успял да им го обясни.
И си пое дълбоко дъх.
— Не — отвърна сериозно. — Не искам да дадете шанс на Бартън.
Обходи с очи всички, вгледа се настойчиво в напрегнатите лица.
— Но можете да направите друго — добави с надеждата, че апелът й ще се увенчае с успех.
33
— Извинете, но мисля, че не ви разбирам.
Тимъти стоеше с изправени рамене, скръстил ръце на гърба си — типичната му поза, когато беше озадачен. И не беше единственият в стаята, защото Кейт и другите също се взираха недоумяващо в Бартън, който все така ги фиксираше гневно.
— А, не ми се правете на глупаци — изръмжа той и плъзна поглед обратно към вратата, после към ъглите на стаята. — Къде е?
— Кой точно? — осведоми се сдържано Тимъти.