— Извинете ме — прошепна и заслепена от сълзи, се устреми към вратата, понечи да се шмугне покрай Бен. Той обаче не й позволи, улови я за лакътя и я принуди да спре. Кейт го погледна уплашено, само че той бе насочил очи към Бартън.
— Не, нямаме сделка — изрече с твърд глас. — Няма да получите Дарингам Хол, господин Бартън.
34
Кейт се взираше в Бен. Топлата му ръка, която все така я държеше за лакътя, й пречеше да разсъждава.
— Няма да продадеш Дарингам Хол?
Прошепна въпроса, ала Бен я чу и се обърна към нея.
— Не.
После повдигна ъгълчето на устата си в едва доловима усмивка, от която сърцето й прескочи.
— И ме повикахте тук само за да ми съобщите това? — изкрещя ядосано Бартън. — Червенината, която за кратко се бе отдръпнала от страните му, се върна и лицето му пламна като божур. — Трябваше да се досетя, че това беше просто поредният предлог да ме унижите. Мислех си, че сте различен, но не сте с нищо по-добър от Камдънови!
— Аз също съм от Камдънови, господин Бартън — отвърна Бен. — И преди да излезете пак извън нерви: бих искал да ви запозная с едно предложение и да поговорим за него.
Тази информация накара Луис Бартън да млъкне.
— Какво предложение? — запита недоверчиво.
Бен пусна лакътя на Кейт, но тя остана на мястото си, защото желанието й да избяга внезапно се изпари. В гърдите й затрептя някакво чувство, ала тя не посмя да му повярва.
— Става дума за парцела, който чичо ми Хенри ви е продал навремето — каза Бен и отвори уста да продължи поясненията си. Обаче не успя, понеже споменаването на тази провалена сделка наново разлюти Бартън.
— Тоя негодник не ми продаде парцела, а ме завлече! — изригна той. — Платих куп пари, пък този долен измамник чисто и просто офейка с тях, а аз така и не получих обещания парцел. — И стрелна с омраза сър Рупърт. — Но нашият изискан баронет хич не се трогна. Само се навъси и ме залъга с някакви си юридически клаузи. А беше негов морален дълг да ме обезщети. Все пак непрокопсаният му син се възползва от моето незнание на имуществените отношения и направо ме…
— Давам ви земята.
— Моля?
На лицето му се изписа недоумение, а и останалите се вторачиха в Бен. Единствено сър Рупърт нямаше вид на изненадан, както забеляза Кейт. Явно беше запознат с плановете на Бен.
— Ще ви припиша парцела, който сте платили на времето — повтори Бен. — Съгласен ли сте?
Луис Бартън беше загубил ума и дума от изненада, така че в продължение на едва ли не безкраен миг не каза нищо. После поклати глава, но не в знак на отказ, а все още невярващо.
— Просто ей така? — При тези думи погледна сър Рупърт.
— Нали все твърдяхте, че сам съм си виновен, Камдън. — Обвинителната нотка се върна в гласа му. — Казвахте, че не е ваш проблем, задето съм сключил прибързана сделка, без да проверя всички подробности. Нито веднъж не проявихте готовност да ми дадете земята, дори напротив: винаги отказвахте категорично!
Тази обида очевидно бе най-големият проблем на Бартън, замисли се Кейт. Е, да, финансовата загуба беше неприятна, но той бе достатъчно богат, за да я прежали. Много по-лошо бе чувството, че е пренебрегнат от сър Рупърт. И сър Рупърт едва сега като че ли осъзна колко го е огорчило това.
— Да, зная, и постъпих несправедливо — призна той. — Бях твърде суров в преценката си и се позовавах единствено на своето право, без да си давам сметка кое е правилно от морална гледна точка. Но предателството на Хенри и неочакваното му изчезване ни засегнаха много болезнено. Да загубиш дете по този начин беше… недотам леко и до днес често се питам какво ли е ставало в главата на момчето тогава и как бих могъл да го предотвратя. — И въздъхна дълбоко. — Съжалявам. Длъжен бях да призная, че претърпяната от вас голяма загуба е и по наша вина. Отдавна. Ето защо се надявам да приемете предложението на моя внук.
Думите му бяха последвани от тишина, чуваха се само трополенето на дъжда по стъклата и гръмотевиците.
Бартън се вгледа изпитателно в сър Рупърт, сетне в Бен. Явно се луташе между недоверие и искрено възхищение заради неочакваното предложение.
— Това да не е някакъв номер? — попита след известно време. — Защото ако е така…
— Не е номер — увери го Бен. — Стига да се съгласите, ще наредя да изготвят съответните документи. Наистина съм заинтересован да изгладя веднъж завинаги този междусъседски конфликт.
Спокойно издържа погледа на Бартън, в който още се четеше скептицизъм. Но от враждебността, която едрият бизнесмен бе излъчвал допреди малко, вече нямаше и следа.