Двамата си стиснаха ръцете и Бен отговори на усмивката на чичо си с усмивка.
Която обаче се стопи, щом се обърна към Кейт, а тя застина на мястото си, когато Бен се запъти към нея.
През цялото време почти не я беше поглеждал и освен мимолетния им физически досег, когато я хвана за лакътя, за да я възпре, беше стоял далеч от нея. Ала сега насочи сивите си очи към нея и Кейт забеляза напрежението в тях. Но бе прекалено смутена и прекалено задъхана, за да разсъждава трезво. Дали сърцето можеше да се пръсне, когато биеше толкова бързо?
Непосредствено пред нея Бен спря и протегна ръце, привлече я в прегръдките си. Погледът му беше сериозен.
— Обичам те, Кейт — каза. И я целуна.
35
Кейт усети точния момент, в който сърцето й проумя казаното от Бен. Отърси се от болката през последните седмици и обви ръце около врата му, отвърна на целувката, усмихна се досами устните му.
В погледа му сега се четеше всичко, което си пожелаваше от толкова време, ала тя все още не можеше да повярва.
— И как така?
Развеселен, Бен повдигна ъгълчето на устата си и приглади немирния кичур зад ухото й.
— Как така те обичам ли?
Кейт поклати глава.
— Как така изведнъж се убеди в това? Мислех, че не искаш да се обвързваш.
Бен издиша шумно, което прозвуча като дълбока въздишка.
— Напротив, искам. Искам от самото начало, но го проумях чак когато дойде при мен в Ню Йорк — каза и я целуна още веднъж. — Мислех, че то, чувството, ще отмине, ако проявя твърдост. Мислех, че мога да зачеркна онова, което изпитвам към теб, също като решението си да управлявам Дарингам Хол. Едва когато изневиделица застана пред мен, осъзнах колко смешен съм бил. Да, мога да избера раздялата, но тогава няма да бъда щастлив. Това е възможно само ако съм с теб. — При тези думи долепи чело до нейното. — Възможно е само с теб, Кейт. Искам да те виждам усмихната, да се грижа да се чувстваш добре и зная, че това е осъществимо единствено тук. Ето защо от сега нататък ще продължим пак заедно, нали? Тъй като ще се справя само ако зная, че си редом до мен.
— Но аз винаги съм била до теб!
Кейт засия насреща му и понечи да го целуне, ала внезапно си даде сметка къде са. Уплашено се озърна за околните, които за момент бе игнорирала напълно, и констатира, че са сами в библиотеката.
— Тактични са, трябва да им се признае — отбеляза Бен, щом също видя, че другите ги няма, а Кейт шеговито го удари с юмрук в гърдите.
— За разлика от теб — рече уж строго. — Така ми се нахвърли!
Бен се ухили и сви рамене.
— Ами всъщност нямах такова намерение. Но ти изглеждаше толкова уплашена, та си помислих, че трябва да ти го кажа, преди отново да си ми избягала.
— Просто бях страшно объркана — оплака се тя. — В края на краищата допреди броени минути всички си мислехме, че се каниш да продадеш Дарингам Хол на Бартън. — Кейт тръсна глава, за да пропъди окончателно отчаянието, което я изпълваше през последните два дни. — Защо ни държа в напрежение?
— Не зная — отговори той. — Реших, че е по-добре да убия с един куршум два заека. Бартън беше направо обсебен от фикс идеята да приема офертата му. И бездруго трябваше да поговоря с него, а естествено, и с вас. Така че помолих Рупърт да осигури присъствието ви на срещата с Бартън. Спестих си куп обяснения. Пък и така всичко въздейства по-убедително на Бартън. Официално предложение за мир от страна на цялото семейство… това има много по-голяма тежест. — Бен се засмя, но веднага стана пак сериозен. — Според мен той изобщо не се интересуваше от имението, нито знаеше как да го стопанисва. Чисто и просто искаше да си отмъсти.
Сега се засмя и Кейт.
— Я виж ти кой го казва. Не дойде ли и ти по същата причина в Източна Англия?
— Точно така. — Бен отново притегли Кейт към себе си. — Бих казал: най-доброто решение в живота ми.
Понечи да я целуне, но на вратата се почука.
— Извинете за безпокойството, господин Стърлинг. — Миг по-късно Къркби влезе в библиотеката, а на лицето му бе изписано неудобство. — Но има някой, който иска да разговаря с вас.
Бен се намръщи.
— Окей — каза и се откъсна неохотно от Кейт, — поканете го да влезе.
— Според мен е по-добре да ме придружите до фоайето — възрази икономът. — Тук ще е малко тесничко.
Сега и Кейт се озадачи и размени учуден поглед с Бен.
— Е, добре — рече той и я улови за ръка. Заедно последваха Къркби до фоайето и се заковаха намясто от смайване, щом видяха тълпата, събрана в помещението.