Кейт зърна множество познати лица, беше дошло горе-долу половината село. Там бяха Едгар Мур и дъщеря му, също така отец Мортън, Бренда и Джеръми Джонсън и старият Стюарт Хендерсън. Освен тях видя и мнозина занаятчии и предприемачи от Салтърс Енд, електротехника Сам Олдрич и собственичката на бутика Мери Боне. И Хариет Бичъм. Има си хас, рече си Кейт и изкриви уста в гримаса. Каквото и да станеше в селото, Хариет почти винаги имаше пръст в него. За щастие не бяха довели Нанси, вуйната на Кейт, затова пък друга позната особа се приближи до нея с лъчезарна усмивка.
— Тили! — Изненадана, Кейт притисна приятелката си към гърдите си. — Ти пък какво търсиш тук?
— Придружих Бен, за да поема ролята на негов адвокат в селото — поясни весело тя. — Оказа се, че е било напълно излишно.
— Какво? — Кейт поклати невярващо глава. — За какво говориш?
Само че Тили не успя да й обясни, защото Стюарт Хендерсън се отдели от групата и се обърна към Бен.
— Ами такова… — започна малко смутено, мачкайки шапката си. — Тили беше одеве в „Трите корони“ и ни разправи, че сте размислили и сте решили да се върнете, господин Стърлинг. И ние де, искаме само да ви кажем, че наистина се радваме.
Сред тълпата се разнесе шушукане и мнозина закимаха одобрително.
— Благодаря — отговори Бен и прегърна Кейт през рамо, погледна я усмихнат. — И аз се радвам.
— Щото през последните седмици се изпопритеснихме — продължи старият Хендерсън. — Мисълта, че дните на Дарингам Хол са преброени, ни съкруши. Знаем колко трудно им беше напоследък на Камдънови, а като капак и този пожар малко преди да отворят кафето. Та си рекохме…
— Рекохме си, че можем да ви помогнем — прекъсна го Едгар Мур, който явно нямаше търпение да изслуша дългата тирада на стария Хендърсън.
— При възстановяването на хамбара — додаде отец Мортън. — Ще го обсъдя с енориашите, но си мисля, че много бързо ще съберем доброволци да извозим развалините и да разчистим строителната площадка.
— Да, а аз се уговорих с колегите си — намеси се Сам Олдрич и се спогледа с останалите занаятчии. — Веднага след това можем да се заемем с възстановяването. Мисля, че ако запретнем здраво ръкави и координираме добре нещата, ще привършим още преди летния бал.
— Толкова бързо? — запита недоумяващо Бен. — Благодаря. Това… ще е наистина страхотно — добави и стисна ръката на Олдрич и останалите.
— А дотогава ние от женската организация на драго сърце ще ви помагаме в обслужването на туристическите групи — заяви развълнувано Хариет Бичъм и Мери Боне се присъедини към думите й.
— Скоро пак ще започнат да идват туристи, нали? — поинтересува се собственичката на бутика.
Бен кимна.
— Надявам се — потвърди, а Кейт прочете по погледа му, че тази внезапна отзивчивост му дойде в повече. Още нещо, с което тепърва трябва да свикне, помисли си с дяволита усмивка.
— Ти ли предума хората? — попита тихо Тили, докато другите продължаваха да приказват с Бен.
Тили поклати глава.
— Както споменах, изобщо не се наложи. Бен ме помоли да поговоря още веднъж със селяните и да им предам, че след връщането си ще има нужда от помощ, но така и не успях да им го кажа. Щом научиха, че няма да продаде Дарингам Хол на Бартън и веднага ще поеме пак управлението, направо не можах да ги удържа. Всички настояха да дойдат тук да му съобщят лично колко се радват.
Блесна ярка светкавица, раздаде се оглушителен гръм и двете трепнаха, а Кейт отново се сети за отвратителното време навън.
— В такава буря човек не излиза доброволно от къщи, а? — каза и се ухили. — Нали така?
— Сто на сто — отговори Тили. — Бен като нищо може да навири нос. — След това леко наведе глава. — А при вас нещата оправиха ли се?
Кейт кимна щастливо, а когато погледна към Бен, изведнъж си пожела да остане насаме с него. Само че първо трябваше да изпълни задълженията си на домакиня в Дарингам Хол.
— Моля, последвайте Къркби в кухнята — извика на хората. — Там ще се постоплите и ще пийнете чаша чай.
— Или нещо по-силничко — намеси се Тили и повдигна рамене. — Според мен категорично трябва да пресушим една-две бутилки от пенливото вино на Дарингам Хол за свежия вятър, който отново задуха в старата съборетина. Нали така?
На финала бутилките се оказаха доста повече от две, а късно вечерта, след като Бен и Кейт изпратиха и последните гости и се качваха по стълбите към покоите си, Кейт, усмихната и съвсем лекичко замаяна от алкохола, се облегна на гърдите му.
— Видя ли! Нали ти предсказах, че все някога ще им станеш симпатичен — каза тя.
— Да — рече Бен и я целуна по косата. — Мисля, че този път нещата между мен и хората в Салтърс Енд ще се получат.