— Не забравяй и Тимъти — добави Кейт при спомена за вдъхновената наздравица, която чичото на Бен вдигна за него и бъдещето на Дарингам Хол. — Смятам, че убеди и него.
— Главното е, че убедих теб.
Бен се спря пред вратата. Кейт въздъхна щастливо и мислено благодари още веднъж на Тили, задето се съгласи да пренощува в бунгалото и да се погрижи за кучетата, та тя да остане при Бен.
С разтуптяно сърце и развълнувана точно както преди първата им нощ заедно, ако не и повече, Кейт обви ръце около врата му.
— Нямам никакви дрехи тук — каза усмихната и остана без дъх, когато усети ръцете му върху хълбоците си. А Бен я привлече още по-плътно към себе си.
— Тази нощ няма да ти трябват — промълви той досами устните й и дивото желание, което се долови в гласа му, я накара да изтръпне цялата от блаженство.
— Обичам те, Бен Стърлинг — прошепна тя, защото вече не се боеше да му го каже, и в очите му видя отговора, а сетне сякаш се изгуби в страстната му целувка.
Епилог
Четиринадесет месеца по-късно
Кейт улови Бен под ръка и въздъхна толкова дълбоко, че той я изгледа с почуда.
— Надявам се, че не беше израз на отчаяние, госпожо Стърлинг. — При тези думи сърцето на Кейт се разтупка лудо. Все още се вълнуваше, когато Бен я наричаше така, въпреки че от сватбата им беше минало доста време.
Щастливо му се усмихна.
— Не, напротив. Просто всичко е идеално — отговори му и плъзна поглед по дългата анфилада[4], която бе огряна от топлата светлина на полилеите и както всяка година бе празничен декор на летния бал в Дарингам Хол.
Многобройните гости, облечени в бляскави вечерни рокли и изискани смокинги, се разхождаха наоколо или се плъзгаха по дансинга под звуците на класически валсове и явно се чувстваха добре. Разговаряха помежду си и често избухваха в смях, докато прислужниците в традиционните черно-бели униформи и дантелени бонета разнасяха табли с пенливо вино. Кейт познаваше тази картина от дете и неизменно очакваше с радост точно тази вечер. И все пак днес изпитваше нещо по-различно.
— Просто…
— Просто какво? — попита Бен, но Кейт се затрудняваше да изрази с думи онова, което се бе променило за нея.
По-рано, когато беше още малка, свързваше летния бял с нещо приказно. Блясъкът, тоалетите, вълшебството на отминалите епохи, което за една вечер сякаш изпълваше Дарингам Хол — всичко това й правеше дълбоко впечатление. Цяла година тръпнеше в очакване на тази вечер, а когато тя настъпеше, просто й се наслаждаваше.
Сега, когато трябваше сама да организира бала и да се погрижи за приятното прекарване на гостите, нещата не бяха толкова прости. Кейт вече не беше възхитена гостенка, която евентуално щеше да помогне тук-там, това беше нейният празник и дългите часове, които заедно с Клер вложи в подготовката, й подействаха доста отрезвително. Зад една такава вечер се криеше не вълшебство, а усилен труд. Но накрая да видиш как всичко е перфектно организирано и се превръща в специално изживяване — това изпълваше Кейт с гордост и с коренно различно и неочаквано щастие.
И същото важеше не само за летния бал, но за самото имение. То изискваше от тях пълна отдаденост, държеше ги под напрежение денем и нощем, обаче си струваше.
След началните трудности и неуспехи концепцията на Бен за превръщане на Дарингам Хол в печеливш туристически обект бе успешно реализирана. Хората идваха от близо и далеч, за да участват в обиколките, които Дейвид бе разработил специално за Дарингам Хол и които се фокусираха върху определени възрастови групи или теми. Това се радваше на голям успех, както и кафето, което работеше от година. Броят на посетителите постоянно растеше, а стоките местно производство се продаваха толкова добре, че Клер скоро трябваше да потърси нови доставчици — селски производители и майстори на художествени изделия. Откакто се откри възможност да представят производството си на по-широка аудитория, търговията с вино също вървеше по-добре от очакванията и вече имаха многобройни поръчки за новата реколта. Ако продължаваше така, тревогите за бъдещето на имението скоро щяха да отпаднат и във вечери като днешната Кейт бе изпълнена с дълбока благодарност.
В отговор на зададения въпрос сви безсилно рамене.
— Толкова ми се иска Ралф да можеше да зърне всичко това — промълви и преглътна буцата в гърлото си. — Щеше да му хареса.
Бен я прегърна през рамо.
— Прекрасна мисъл!
После я притегли към себе си я целуна по косата.
4
Анфиладата представлява подреждане на вратите, поставени в поредица съседни, последователно подредени архитектурни елементи така, че да създадат усещане за перспектива между различните сектори — при отворени врати да се вижда от първото до последното помещение. Включените елементи могат да бъдат стаи, галерии, дворове и дори градски пространства. — Бел. ел. кор.