— Няма ли да поотложите мляскането? Време е да открием бюфета! — размрънка се Питър, който тъкмо се беше върнал от дансинга заедно с Тили. — Имам спешна нужда от „гориво“, че тази жена ще ме довърши!
Простена, което извика у Тили единствено усмивка.
— Е, добре, кратка почивка. Но после продължаваме с танците — отсече тя, а Питър не протестира, понеже в действителност нямаше нищо против. След като заради Тили бе посетил няколко танцови курса, беше станал много добър танцьор и Кейт тайничко си мечтаеше Бен да вземе пример от него. Тъй като въпреки че умееше и постигаше куп неща, уви, все още не можеше да го докара до истински валс.
— Жалко, че трябва да се връщате още утре — каза Кейт, щом се сети, че седмицата, която Тили и Питър прекараха в Дарингам Хол, щеше да приключи с днешния бал.
— Да, много жалко. Но другата седмица подновяваме снимките.
Тили съпроводи думите си с въздишка, но Кейт забеляза искриците в погледа й. Определено се радваше да се върне към новата си работа в телевизията. Възможността да води кулинарно шоу, в което зрителите се запознават с английската кухня, беше изскочила ненадейно — на едно парти Питър разказа на свой познат за частния курс по готварство, който го бе сближил с Тили. Оказа се, че въпросният познат е програмен директор на „Гастро ченъл“ и точно търси нова концепция, която след това изработи заедно с Тили. А тъй като нейната сърдечност и английските специалитети, които приготвяше пред камерата, много допаднаха на зрителите, в момента снимаха нови предавания и Тили се гордееше с това. Направо преливаше от щастие и Кейт й се радваше от душа, задето до Питър бе намерила мястото си в живота, макар че това означаваше да не се виждат толкова често.
— Още малко и ще се прочуеш, внимавай в картинката — подразни приятелката си. — При следващото ти идване май ще се наложи да раздаваме картички с автограф.
Тили се ухили.
— А, опасявам се, че никой няма да се заинтересува от тях, защото в най-скоро време тук ще се точат върволици от известни актьори. — И тръсна глава. — Честно казано, Кейт, обичам Ню Йорк, но градът има голям недостатък: много е далеч. Толкова ми се иска да съм тук, когато имението се превърне във филмов декор.
И Кейт гореше от нетърпение и дори все още не можеше да повярва, че хората от телевизията се бяха спрели на Дарингам Хол. Снимките за запланувания филм, който, както се надяваха, щеше да допринесе за известността на замъка, трябваше да започнат другия месец и макар това да означаваше и допълнителни ангажименти, всички тръпнеха в очакване на тези вълнуващи седмици.
— Ще ти разкажа най-подробно всичко — обеща Кейт на приятелката си, но Тили вече бе отклонила вниманието си.
— Я виж ти! — продума и посочи към Луис Бартън, който бе застанал на няколко метра от тях и си приказваше с Оливия. — Значи, наистина дойде.
Кейт също видя съседа си и се усмихна.
— Супер! Бен много се надяваше, че този път ще приеме поканата ни. Миналата година се опъна.
— Е, тогава току-що се бяхте сдобрили — рече Тили и леко наклони глава. — Все още не ми е особено симпатичен. Но Оливия май е лапнала въдицата.
Кейт остана със същото впечатление, понеже Оливия се усмихваше кокетно, докато разговаряше с Бартън. Знаеше, че двамата се виждаха често през изминалите месеци, и сега, след като спорът между Бартън и Камдънови бе изгладен, това не възмущаваше никого. Как щяха да се развият нещата — това Кейт не можеше да каже, но искрено желаеше щастие на Оливия, която сега беше много по-уравновесена и общителна.
Тили пак се обърна към Кейт и въздъхна.
— Толкова ми се искаше да видя и Анна, и Дейвид, за да поздравя Анна лично за завършването!
— И на тях им стана мъчно, че ще се разминете — потвърди Кейт. — Мисля, че е първият летен бал, на който не присъстват. Затова никак не им се заминаваше. Клер обаче настоя, в края на краищата пътешествието беше подарък за Анна по случай завършването. Успяхме да ги убедим с аргумента, че в Дарингам Хол ще има още много балове и че по изключение ще минем и без помощта им.
— Но защо точно Франция? — попита Тили. — Мислех си, че Анна е останала с ужасни впечатления от страната.
— Тъкмо затова — поясни усмихната Кейт. — Клер реши, че е жалко, задето Анна не се е насладила пълноценно на престоя си там, и че и за двамата ще е добре да опознаят страната заедно.
Щом се върнеха, Анна щеше да последва Дейвид в Кеймбридж. И тя искаше да следва история на изкуството и Кейт беше напълно сигурна, че двамата щяха да станат много добър екип, независимо от това с какво щяха да се занимават, след като завършат. Бен често споменаваше, че би искал брат му да се върне в имението и че двамата трябвало да си дойдат и да допълнят туристическия център с музей. Дейвид всеки път отклоняваше поканата през смях, но пламъчетата в очите му не убягваха от вниманието на Кейт.